Кой излиза с Александър I (Русия)?

Александър I Павлович Благословения (12 декември 1777 г., Санкт-Петербург – 1 декември 1825 г., Таганрог) е Всеруски Император и самодържец (от 24 март 1801 г.) от династията Холщайн-Готорп-Романов. По-късно приема и титлите велик княз на Финландия и цар на Полша.

Александър Павлович е най-възрастният син на император Павел I и Мария Фьодоровна. Той наследява трона след като баща му е убит. Управлява Русия по време на Наполеоновите войни, като в различни периоди взема участие в съюз с едната или другата страна. Александър I е сред създателите и основните поддръжници на международната система, установена на Виенския конгрес през 1815 г.

В началото на управлението си провежда умерено либерални реформи, разработени от Неофициалния комитет и Михаил Сперански. Във външната си политика лавира между Великобритания и Франция. В периода 1805 – 1807 г. участва в антифренски коалиции. През 1807 – 1812 г. временно се сближава с Франция. Води успешни войни с Османската империя (1806 – 1812 г.), Персия (1804 – 1813 г.) и Швеция (1808 – 1809 г.). По време на царуването на Александър I към Русия са присъединени териториите на Източна Грузия (1801 г.), Финландия (1809 г.), Бесарабия (1812 г.), бившето Варшавско херцогство (1815 г.). След нашествието на Наполеон в Русия през 1812 г. оглавява антифренската коалиция на европейските държави в периода 1813 – 1814 г. Той е един от ръководителите на Виенския конгрес и е сред организаторите на Свещения съюз.

В последните години от живота си често говори за намеренията си да се откаже от престола и да се „отдалечи от света“. Неочакваната му смърт от коремен тиф в Таганрог поражда легендата за „старейшината Фьодор Кузмич“. Според тази легенда, в Таганрог е умрял и погребан не Александър, а негов двойник, докато през това време царят живял дълго като старейшина-отшелник в Сибир и умрял в Томск през 1864 г.

Princess Varvara Ilynichna Turkestanova (Russian: Варвара Ильинична Туркестанова; 26 December 1775 – 20 May 1819) was a Russian noblewoman of Georgian origin, known for her affair with Tsar Alexander I of Russia and her correspondence with the French émigré Ferdinand Christin, which describes the Russian court life of the 1810s. She took her own life shortly after giving birth to a daughter, whose father was either Tsar Alexander or her other lover, Prince Vladimir Golitsyn. Her surname is also transliterated in Western European languages as Tourkestanoff, Tourkestanov, or Tourkestanow.

Княгиня София Сергеевна Мещерская, урождённая Всеволожская (1775—1848) — предположительно, любовница будущего Александра I, впоследствии писательница и переводчица, член Библейского общества, автор религиозно-нравственных сочинений.

Marguerite Georges (c. 1787 – 1867) was a French stage actress. She was one of the most famous French actresses of her time. She is also known for her affair with Napoleon, but also claimed to have had an affair with the Duke of Wellington, a claim which is considered probable by some historians. Others refute these claims. She published under the name Marguerite-Josephine Weimer George.

Maria Antonovna Naryshkina (Russian: Мария Антоновна Нарышкина; 1779–1854), born Princess Maria Czetwertyńska-Światopełk, was a Polish noblewoman who was the mistress of Tsar Alexander I of Russia for 19 years.