Кой излиза с Grigory Potemkin?

Prince Grigory Aleksandrovich Potemkin-Tauricheski (11 October [O.S. 30 September] 1739 – 16 October [O.S. 5 October] 1791) was a Russian military leader, statesman, nobleman, and favourite of Catherine the Great. He died during negotiations over the Treaty of Iași, which ended a war with the Ottoman Empire that he had overseen.

Potemkin was born into a family of middle-income landowners of Russian nobility. He first attracted Catherine's favor for helping in her 1762 coup, then distinguished himself as a military commander in the Russo-Turkish War (1768–1774). He became Catherine's lover, favorite and possibly her consort. After their passion cooled, he remained her lifelong friend and favored statesman. Catherine obtained for him the title of Prince of the Holy Roman Empire and gave him the title of Prince of the Russian Empire among many others: he was both a Grand Admiral and the head of all of Russia's land and irregular forces. Potemkin's achievements include the peaceful annexation of the Crimea (1783) and the successful second Russo-Turkish War (1787–1792), during which the armed forces under his command besieged Ochakov.

In 1775, Potemkin became the governor-general of Russia's new southern provinces. An absolute ruler, he worked to colonize the wild steppes, controversially dealing firmly with the Cossacks who lived there. He founded the towns of Kherson, Nikolayev, Sevastopol, and Yekaterinoslav. Ports in the region became bases for his new Black Sea Fleet.

His rule in the south is associated with the (probably mythical) "Potemkin village", a ruse involving the construction of painted façades to mimic real villages, full of happy, well-fed people, for visiting officials to see. Potemkin was known for his love of women, gambling and material wealth. He oversaw the construction of many historically significant buildings, including the Tauride Palace in Saint Petersburg.

Екатерина II (на руски: Екатерина II), родена София Августа Фредерика фон Анхалт-Цербст (на немски: Sophie Auguste Friederike von Anhalt-Zerbst-Dornburg), с православно име Екатерина Алексеевна (на руски: Екатерина Алексе́евна), още приживе известна като Екатерина II Велика е императрица и самодържица на Русия от 1762 г. до смъртта си през 1796 г.

Дъщеря е на принцесата на Шлезвиг-Холщайн-Готорп и княза на Анхалт-Цербст, Екатерина II идва на власт в резултат на дворцов преврат, който сваля от престола нейния непопулярен съпруг Петър III.

Епохата на Екатерина II е белязана от максималното поробителство на селяните и всестранното разширяване на привилегиите на благородническото съсловие.

При Екатерина Велика границите на Руската империя са значително разширени на запад (Поделби на Жечпосполита) и на юг (анексиране на Новорусия, Крим и отчасти Кавказ).

При Екатерина II системата на управление е реформирана за пръв път след управлението на Петър I.

В културно отношение Русия най-накрая се превръща в една от водещите европейски сили, като значителна заслуга за това има самата императрица, която е любител на литературната дейност, събира шедьоври на живописта и си кореспондира с френски просветители. Като цяло политиката на управление на Екатерина II Алексеевна често е наричана „Златен век“ и е сочена като пример за просветен абсолютизъм.

Пълната титла на императрица Екатерина II е С Божията милост, Ние, Екатерина Втора, императрица и самодържица всерусийска, московска, киевска, владимирска, новгородска, царица казанска, царица астраханска, царица сибирска, господарка псковска и велика княгиня смоленска, княгиня естландска, лифландска, карелска, тверска, югорска, пермска, вятска, българска и други, господарка и велика княгиня новгородска, на ниските земи, черниговска, рязанска, ростовска, ярославска, белозерска, удорска, обдорска, кондийска и на всички северни земи повелителка, и господарка на иверските земи, на карталинските и на грузинските царе и на кабардинските земи, на черкаските и на горските князе и на други, наследствена господарка и притежателка.