Кой излиза с Louise de La Vallière?

Françoise Louise de La Baume Le Blanc, Duchess of La Vallière and Vaujours (6 August 1644 – 6 June 1710) was a French noblewoman and the mistress of Louis XIV from 1661 to 1667.

La Vallière joined the royal court in 1661 as maid-of-honour to Henrietta of England. She soon became Louis XIV's mistress. Two of her four children by the King, Marie-Anne, Mademoiselle de Blois (princess of Conti by marriage) and Louis, Count of Vermandois survived infancy and were legitimised. She was an important participant in the court's intellectual life, interested in the arts, literature, and philosophy.

In 1666, she was replaced as mistress by Madame de Montespan; she was created a suo jure duchess and invested with lands. After an illness in 1670, La Vallière turned to religion and wrote a popular devotional book. In 1674, she entered a Carmelite convent in Paris where she died in 1710.

Луи XIV (на френски: Louis XIV), наричан Велики (Le Grand), а също Кралят Слънце (le Roi Soleil), e крал на Франция и Навара от 1643 до смъртта му през 1715 година.

Роден е на 5 септември 1638 в Сен Жермен ан Ле. Управлението му започва, когато той е едва четиригодишен и продължава седемдесет и две години, три месеца и осемнадесет дни, което го прави най-дългото документирано управление на световен владетел. Луи XIV започва да управлява лично едва през 1661 г., когато умира неговият пръв министър кардинал Джулио Мазарини. Привърженик на теорията за божественото право на монарха, според която кралската власт има божествен произход и е независима от светски ограничения, Луи продължава усилията на предшествениците си за централизиране на държавата. Той се стреми да премахне остатъците от феодализма, оцелели в някои части на Франция, заставяйки аристокрацията да живее в неговия бляскав Версайски дворец. Тази политика успява да усмири благородниците, много от които участват във въстанието Фронда, избухнало в началото на неговото управление. Именно по негово време Франция става Абсолютна монархия и след смъртта му благородниците, министрите и духовенството започват да си връщат загубената власт.

През по-голямата част от управлението му Франция е водещата европейска сила, като участва в три големи войни (Холандската война, Деветгодишната война и Войната за испанското наследство) и в два по-малки конфликта (Деволюционната война и Войната с Испания от 1683 г.). Кралят насърчава и покровителства видни политически, военни и културни дейци като кардинал Мазарини, Жан-Батист Колбер, Анри дьо Тюрен, Себастиан дьо Вобан, Жан-Батист Молиер, Жан Расин, Жан дьо Лафонтен, Жан-Батист Люли, Луи Льо Во, Андре Льо Нотър.

След смъртта му на 1 септември 1715 във Версай, няколко дни преди да навърши 77 години, Луи XIV е наследен от петгодишния си правнук, който става крал Луи XV.