Кой излиза с Харал Прекраснокосия?

Харал Прекраснокосия (на норвежки: Harald Hårfagre (произношение на български: Харал Хорфагре), или Харал I (ок. 850 г. – ок. 933 г.) е първият викингски владетел, който успява да подчини и обедини голяма част от територията на днешна Норвегия, поради което е считан и за първия крал на Норвегия. Харал, подобно на други ранни викингски крале, е полумитологична фигура, повечето от биографичните факти за която не могат да бъдат установени със сигурност. Основен източник на информация за живота му са староисландските саги, които представляват записи на устни предания със спорна историческа достоверност. Двете саги, които го споменават, са Glymdrápa и Hrafnsmál, написани през 9 век от негов придворен скалд. В Glymdrápa се разказва за спечелените от Харал битки, а в Hrafnsmál се описва как протича животът в двора му, разказва се, че си е взел за жена датчанка и че е спечелил битката при Хафърсфиорд.

Харал е син на Халвдан Черния, владетел на Вестфол – област в днешна югоизточна Норвегия. Приема се, че Харал е първият владетел, обединил под властта си обширни части от днешна Норвегия, въпреки че е спорно колко и кои точно са тези части. Знае се, че е имал многолюдно потомство от различни жени, но точно колко многолюдно също не може да бъде установено със сигурност. Според скалдическите поеми, единствените писмени източници от времето на самия Харал, в които той се споменава, той имал 9 сина. Според староисландските саги е имал между 11 и 20 сина. Още приживе към 930 г. той предава властта на сина си Ейрик Кървавата брадва.

Сагата разказва, че Харал пристъпил към подчиняването на норвежките територии, след като Гийда, дъщеря на Айрик, владетел на Хордалан, му го поставила като условие, за да се омъжи за него. Първоначално Гийда отхвърлила предложението за женитба на Харал, като заявила, че не би се омъжила за незначителен владетел, притежаващ само малко земи, какъвто по онова време бил Харал, който властвал само над една област в днешна югоизточна Норвегия. Харал се зарекъл да не подстригва косата си, докато не изпълни условието на Гийда и не я спечели за жена. Оттук и прозвището му „Прекраснокосия“. След множество битки Харал успял да наложи властта си върху много от малките, независими норвежки княжества и спечелил ръката на Гийда, която станала първата кралица на обединена Норвегия.

Tora Mosterstong (nórdico antiguo: Þóra Morstrstǫng Káradóttir — también Thora Mostaff​ — n. 895) fue una de las concubinas de Harald I de Noruega y madre de Haakon el Bueno, el más joven de los hijos del rey Harald y que fue el tercer rey de una Noruega unificada (c. 935 – 961). También fue madre de Ulfljotr Haraldsson.​

Según la Saga de Harald de los Cabellos Hermosos, Tora era hija de Horda-Kåre, un importante e influyente caudillo vikingo de Hordaland. Aunque Snorri habla de ella como concubina y sirvienta, algo que comporta interpretaciones erróneas, hay que tener en cuenta que Horda-Kåre era uno de los más viejos aliados del rey Harald y uno de los oficiales de alto rango que le apoyaron en la batalla de Hafrsfjord. El hecho que Tora compartiera espacio con el rey, debió ser parte de la complicidad de los clanes familiares para mantener buenas relaciones según la tradición nórdica.​