Кой излиза с Клеопатра VII?

Клеопатра е египетска владетелка, живяла през I в. пр.н.е. Тя е последната управлявала представителка на Птолемеите, династия, произлизаща от Птолемей I Сотер, който е един от военачалниците на Александър Македонски. Неин баща е Птолемей XII Авлет, а майка ѝ вероятно е била негова наложница с възможен местен египетски произход. Името „Клеопатра“ е с гръцки произход и означава „Бащина слава“; пълното ѝ име е Клеопатра Теа Филопатор и Филопатрис, което означава „Богинята Клеопатра, любимка на баща си, обичаща родината си“. Днес тя е може би е най-известната от всички владетели на Египет и обикновено се назовава само като „Клеопатра“. Според литературния критик Харолд Блум тя е „първата световна знаменитост". Клеопатра формално никога не става едноличен владетел на Египет, през цялото си управление тя винаги дели властта съответно със своите баща, брат и син. До голяма степен обаче техните титли са само етикетни, а на практика управлява тя с всички права като фактически владетел на Египет.

Cneo Pompeyo el Joven (75 a. C. - 45 a. C.), político y general romano de finales de la etapa republicana (siglo I a. C.).

Гай Юлий Цезар (на латински: Gaius Iulius Caesar) е римски пълководец, политически лидер и писател. Една от най-влиятелните личности в световната история, Цезар изиграва важна роля в трансформацията на Римската република в принципат.

Политик, верен на популарската традиция, Цезар заедно с Марк Лициний Крас и Гней Помпей формира неофициалния Първи триумвират, който доминира римската политика за няколко години. Негова опозиция са оптиматите начело с Марк Порций Катон и Марк Калпурний Бибул. Цезар е начело на римската експанзия в Галия, която разширява римския свят до Северно море, а също и на Първото римско нашествие в Британия през 55 пр.н.е. Разпадането на триумвирата води до срив в отношенията с Помпей и Сената. Превеждайки своите легиони през реката Рубикон, разделяща Италия от Галия, през 49 пр.н.е., Цезар започва гражданска война, от която излиза като неоспорим господар на римския свят.

След като поема управлението, Цезар започва интензивни реформи в римското общество и държава. Провъзгласен е за пожизнен диктатор (Dictator perpetuo) и обсебва цялата власт в Републиката. Тези събития карат приятеля на Цезар Марк Юний Брут и група сенатори да убият диктатора на Мартенските иди (15 март) на 44 пр.н.е. Убийците се надяват да възстановят нормалното управление на Републиката, но предизвикват нова гражданска война, която води до установяване на постоянна автокрация от страна на осиновения Цезаров наследник Гай Октавиан. През 42 пр.н.е., две години след убийството му, Цезар е обожествен от Сената.