Кой излиза с Жорж Санд?

Жорж Санд (на френски: George Sand) е литературният псевдоним на френската писателка Амандин Аврора Люсил Дюпен (Amandine Aurore Lucile Dupin), по мъж баронеса Дюдеван. Автор е на многобройни романи, разкази, повести, пиеси и журналистически текстове. Нейният първи роман, Rose et Blanche, е публикуван през 1831 г. Тя не само приема мъжки псевдоним, но и започва да се появява в обществото с мъжки дрехи.

Нейното творчество оказва влияние върху имена в световната литература като Достоевски, Лев Толстой, Гюстав Флобер и Марсел Пруст. Санд оставя след себе си многобройни романи, разкази, повести, пиеси и журналистически текстове, но най-голяма популярност ѝ носят провинциалните романи като „Малката Фадет“.

Victor Borie, né le 11 septembre 1818 à Tulle et mort le 6 juillet 1880 à Paris 6^e, est un journaliste français.

Alexandre Manceau, né à Trappes le 3 mai 1817 et mort à Palaiseau le 21 août 1865, est un graveur et auteur dramatique français.

Prosper Mérimée​ (París, 28 de septiembre de 1803-Cannes, 23 de septiembre de 1870) fue un escritor, historiador y arqueólogo francés. Es autor de la novela corta Carmen, que sería inmortalizada en la famosa ópera homónima de Georges Bizet.

Jean Pierre Félicien Mallefille (May 3, 1813 – November 24, 1868) was a French novelist and playwright.

Mallefille was born in Mauritius. He wrote a number of plays, including Glenarvon (1835), Les sept enfants de Lara (1836), Le cœur et la dot (1852), and Les sceptiques (1867), as well as two comedies, and two novels, Le collier (1845) and La confession du Gaucho (1868). A farce of his, Les deux veuves, later formed the basis of the libretto for Bedřich Smetana's opera The Two Widows.

He also wrote a scenario in French that was to have been the basis of a libretto for the opera Sardanapalo by Franz Liszt, but delivered it so late that Liszt, angered at his unreliability, had commissioned an Italian libretto from another writer; in the end the opera was never completed.

Mallefille also had a relationship with George Sand.

لوي شارل ألفرد دي موسيه -باتاي (بالفرنسية: Louis Charles Alfred de Musset-Pathay) (وُلد في 11 ديسمبر 1810 وتوفي في 2 مايو 1857) شاعر فرنسي ومسرحي وروائي. يُعرف بشعره كما يُعرف بكتابه: اعترافات طفل من القرن (La Confession d'un enfant du siècle)، وهو سيرة ذاتية له.

Léonard Sylvain Julien (Jules) Sandeau (French: [sɑ̃do]; 19 February 1811 – 24 April 1883) was a French novelist.

Louis-Chrysostome Michel, dit Michel de Bourges, né à Pourrières (Var) en 1797 et mort à Montpellier en 1853, est un avocat et homme politique français.

Фредерик Франсоа Шопен (на френски: Frédéric François Chopin) или Фридѐрик Франчѝшек Шо̀пен (на полски: Fryderyk Franciszek Chopin) е полски композитор от периода на Романтизма и виртуозен пианист, най-известният представител на полското музикално изкуство и един от най-великите творци в историята на музиката. Той поддържа световна известност като водещ музикант на своята епоха, истински поетически гений с професионална техника, която няма равна в своето поколение.

Подобно на Моцарт, той е дете-чудо и свири на пиано и композира от ранно детство, като всичките му композиции включват пианото. Повечето са за соло пиано, макар че написва два концерта за пиано, няколко камерни произведения и около 19 песни. Неговото творчество представя Романтизма в най-чистата му форма. Характерни за него са техническото съвършенство, изчистеният стил, мелодичното богатство, фантазия и естетичната хармония на звука. Опоетизира и драматизира танците мазурка, полонеза, валс и превръща скерцото в самостоятелно произведение. През почти целия си живот е с крехко здраве и умира в Париж през 1849 г. на 39-годишна възраст, вероятно от перикардит, усложнен от туберкулоза.

Писанието му за пиано е технически взискателно и разширява възможностите на инструмента: собствените му изпълнения са отбелязани за техния нюанс и чувствителност. Шопен създава концепцията за инструменталната балада. Основните му творби за пиано включват също мазурки, валс, ноктюрни, полонези, етюди, импромптус, скерцо, прелюдии и сонати, някои публикувани посмъртно. Сред влиянията върху неговия стил на композиция са полската народна музика, класическата традиция на Бах, Моцарт и Шуберт и атмосферата на парижките салони, на които той е чест гост. Неговите иновации в стил, хармония и музикална форма, както и асоциацията на музиката му с национализма, оказват влияние през и след късния романтичен период.

Музиката на Шопен, статутът му на един от най-ранните звезди на музиката, неговата (непряка) връзка с политическото въстание, неговият любовен живот и ранната му смърт го превръщат във водещ символ на епохата на Романтизма. Творбите му остават популярни и той е обект на множество филми и биографии.