Кой излиза с Елизабет I?

Елизабет I (на английски: Elizabeth I; * 7 септември 1533; † 24 март 1603) е кралица на Англия и Ирландия от 17 ноември 1558 г. до смъртта си. Понякога наричана „девствената кралица“ (The Virgin Queen), Глориана (Gloriana) или „добрата кралица Бес“ (Good Queen Bess). Елизабет I е петият и последен монарх от династията на Тюдорите. Дъщеря е на крал Хенри VIII и втората му съпруга Ан Болейн, която е екзекутирана две и половина години след раждането на Елизабет. Бракът на Хенри и Ан Болейн е анулиран и Елизабет е обявена за незаконнородена. Тронът е наследен от Едуард VI, който управлява до смъртта си през 1553 г., след което на престола се възкачва лейди Джейн Грей според завещанието на Едуард VI, въпреки правата на двете принцеси Мери и Елизабет. Девет дни по-късно Тайният съвет на Англия оттегля подкрепата си и на 19 юли 1553 г. обявява за кралица Мери. Джейн е обвинена в предателство и затворена в Тауър. По време на управлението на католичката Мери I, известна още като „Кървавата Мери“, Елизабет пребивава една година в затвора по обвинение в подкрепа на протестантски бунтовници. В крайна сметка става кралица на 25-годишна възраст, след смъртта на Мери.

Управлението си младата кралица започва, като се заобикаля с доверени съветници, както декларира в първата си реч като кралица. Сред тях водеща роля играе Уилям Сесил. Един от първите държавнически актове е възстановяването на църковната независимост и поставянето на кралицата начело на Църквата на Англия, което слага началото на англиканството. Елизабет има многобройни кандидати за брак, но тя никога не се спира на някого. С напредването на възрастта нейната девственост става обект на прослава, която се въздига почти в култ, получил изражение в множество нейни портрети и литературни творби, написани в нейна чест.

В управлението на кралството Елизабет е значително по-умерена от непосредствените си предшественици. Един от нейните девизи е „video et taceo“ („Виждам, но не казвам нищо“). Тя проявява религиозна толерантност и при нея няма систематични преследвания на инакомислещиге. След като папата я отлъчва от римската църква със специална була (Regnans in Excelsis, 1570) и освобождава поданиците ѝ от задължението да проявяват вярност, срещу нея са организирани няколко заговора за покушение, но всички са предотвратени благодарение на доброто разузнаване на тайните служби. В международните отношения Елизабет е много внимателна и лавира между основните сили Франция и Испания. С неохота подкрепя няколко неефективни и зле подготвени военни кампании в Нидерландия, Франция и Ирландия. Към средата на 1580-те войната с Испания вече става неизбежна. Макар и да не е обявена официално, в периода (1585 – 1604) се водят редица битки, от които най-известен е разгромът на Непобедимата армада през 1588 г., донесъл слава на Елизабет като една от най-големите английски победи.

Царуването на Елизабет е известно като Елизабетинска епоха. Периодът е известен с процъфтяването на английския ренесансов театър и литература, с творбите на Уилям Шекспир и Кристофър Марлоу, както и с морските пътешествия и завоевания на Френсис Дрейк. Някои историци описват Елизабет като избухлив и понякога нерешителен характер. Към края на нейното царуване популярността ѝ намалява поради серия от икономически и военни затруднения. Във време на турбуленции и ограничена власт, когато монарсите на съседните страни също срещат множество вътрешни проблеми и заплахи за троновете си, Елизабет успява да оцелее. Нейното право върху трона е също поставено под заплаха от страна на братовчедка ѝ Мария Стюарт, която обаче е екзекутирана по заповед на Елизабет след дълги години в затвора. Царуването на Елизабет продължава 44 години и се оценява като период на стабилност за кралството, спомогнал да се укрепи националната идентичност.

Робърт Дъдли, пръв граф Лестър (на английски: Robert Dudley, 1st Earl of Leicester; 24 юни 1532 (?) – 4 септември 1588) е фаворит и близък приятел на кралица Елизабет I от първата ѝ година на престола до смъртта му. Много години кралицата му дава причини да се надява, че един ден ще се омъжи за него. Вярвало се, че е неин любовник.

Младостта на Дъдли е засенчена от падението на семейството му през 1553, след като баща му, херцогът на Нортъмбърланд Джон Дъдли, неуспешно се опитва да установи лейди Джейн Грей и съпругът ѝ, синът му лорд Гилдфорд Дъдли на английския престол. Робърт Дъдли е осъден на смърт, но е реабилитиран с помощта на крал Фелипе II, тогава съпруг на кралица Мери I. При възкачването на Елизабет през 1558 г. Дъдли е назначен за началник на конницата. През октомври 1562 г. става член на Тайния съвет, а през 1587 г. е назначен за Лорд наместник на Кралското домакинство. През 1564 г. Дъдли става граф на Лестър, а от 1563 г. е един от най-големите земевладелци в Северен Уелс и английските Уест Мидландс с кралски грамоти. Уоруикшър има емоционално значение за него по династични причини и тук е центъра на амбицията му да възроди династията Дъдли.

Робърт Дъдли е един от главните държавници на Елизабет, често отстоявайки протестантската кауза. Самият той е умерен пуритан и подкрепя непризналите авторитета на Англиканската църква проповедници, но се опитва да посредничи между тях и епископите от църквата. През 1585 – 1587 г. води английската кампания в подкрепа на Холандското въстание, приемайки поста генерален губернатор на Съединените провинции, което вбесява неговата кралица. Авантюрата му е неуспешна. По време на Испанската армада Дъдли е главнокомандващ на английските земни войски. В тази си функция той кани кралица Елизабет I да посети войските при Тилбъри. Това е последното от много събития, които организирал през годините, най-грандиозното от които е фестивала в дома му замъка Кенилуърт през 1585 г. по случай триседмично посещение на кралицата. Той е основен патрон на изкуствата, литературата и театъра в Елизабетинска Англия.

Личният живот на Дъдли се намесва в кариерата му в двора и обратно. Когато първата му съпруга, Ейми Робсарт, пада по стълбище и умира през 1560 г. той е освободен да се ожени за кралицата. Последвалият скандал обаче разбива шансовете му в това отношение. Слуховете сред народа, че се е отървал от съпругата си продължават през целия му живот, въпреки присъдата, че смъртта ѝ е инцидент. В продължение на осемнадесет години той не се оженва заради кралица Елизабет, а когато накрая го прави, Летис Нолис, новата му съпруга, е изпъдена от двора завинаги. Това, както и смъртта на единствения му законен син и наследник, са тежки удари. Скоро след смъртта на детето през 1584 г. започва да се продава злостна клевета, Leycester's Commonwealth. Тя става бестселър и поставя началото на литературна и историографска традиция, която често описва графа като „макиавелски главен дворянин“.