Кой излиза с Спенсър Трейси?

Спенсър Бонавентчър Трейси (на английски: Spencer Bonaventure Tracy) е американски театрален и филмов актьор, известен със своята естественност. Той играе в 75 филма в периода от 1930 до 1967 г. и е една от главните звезди на Златния век на Холивуд. Номиниран е за Оскар девет пъти и печели два Оскара за най-добра мъжка роля: за „Храбрите капитани“ (1937) г. и за „Градът на момчетата“ (1938) г., споделяйки този рекорд с Лорънс Оливие. През 1999 година Американският филмов институт включва Трейси под номер 9 в класацията на най-големите мъжки звезди на класическото холивудско кино.

Трейси за първи път открива таланта си за актьорско майсторство, докато посещава колежа Рипон и по-късно получава стипендия за Американската академия за драматични изкуства. Той прекарва седем години в театъра, работи в поредица от акционерни дружества и периодично се появява на Бродуей. Пробивът му идва през 1930 г., когато представянето му в „Последната миля“ привлича вниманието на Холивуд. След успешен филмов дебют в „По реката“ на Джон Форд с участието на Хъмфри Богарт, той подписва договор с Fox Film Corporation. През неговите пет години с Фокс, Спенсър Трейси остава до голяма степен непознат за публиката след 25 филма, почти всички с участието му във водеща роля. Нито един от тях не става хит.

През 1935 г. Трейси се присъединява към Metro-Goldwyn-Mayer, най-престижното студио в Холивуд. Неговата кариера процъфтява с поредица от успешни филми, а през 1937 и 1938 година печели два поредни Оскара. Той прави три хит филма, партнирайки на Кларк Гейбъл, главният водещ актьор на студиото. През 1940 г. Трейси е една от най-големите звезди на студиото. През 1942 г. той се появява с Катрин Хепбърн в „Жена на годината“, като започва още едно популярно партньорство, което произвежда девет филма в продължение на 25 години. Трейси напуска MGM през 1955 г. и продължава да работи редовно като звезда на свободна практика, въпреки нарастващата умора, когато остарява. Личният му живот е борба срещу тежкия алкохолизъм и вината за глухотата на сина му. Трейси е отчужден от жена си през 30-те години на миналия век, но никога не се развежда. Той има дългогодишна любовна афера с Катрин Хепбърн. Към края на живота си работи почти изключително за режисьора Стенли Крамър. Неговият последен филм е „Познай кой ще дойде на вечеря“ през 1967 г., завършен само 17 дни преди смъртта му.

През 1999 г. Американският филмов институт включва Трейси под номер 9 в класацията на най-големите мъжки звезди на класическото Холивудско кино.

Katharine Hepburn [ˈkæθrɪn ˈhɛpˌbɝn], née le 12 mai 1907 à Hartford (Connecticut) et morte le 29 juin 2003 à Old Saybrook (Connecticut), est une actrice américaine.

Surnommée « Miss Kate », Hepburn compte parmi les grands mythes hollywoodiens. Dotée d'un fort tempérament, elle refuse les conventions ; éclectique et prolifique, elle excelle dans le registre de jeunes femmes loufoques ou de vieilles filles aigries (notamment dans les comédies de George Cukor et Howard Hawks) avant d'endosser le costume de souveraines d'Écosse et d'Angleterre (pour John Ford et Anthony Harvey).

Elle détient le record, inégalé jusqu’à présent, de l’actrice la plus oscarisée au monde, puisqu’elle a reçu l'Oscar de la meilleure actrice à quatre reprises, sans jamais venir chercher ses récompenses. En 1999, Katharine Hepburn est classée par l'American Film Institute comme la « plus grande actrice de légende du cinéma américain ».

Elle n'a aucun lien de parenté avec l'actrice Audrey Hepburn, troisième de ce même classement.