Кой излиза с Барсина?

Барсина (на гръцки: Βαρσινη; на латински: Barsine) е дъщеря на персийския сатрап Артабаз II на Фригия и любовница на Александър Македонски, на когото ражда син – Херакъл.

Първо се омъжва за генерал Ментор (385 – 340 пр.н.е.), с когото има син и дъщеря. След неговата смърт се омъжва за брат му Мемнон от Родос, който командва персийската войска против Александър. Мемнон я изпраща при Дарий III. След битката при Иса през 333 г. пр.н.е. тя е взета в 332 г. пр.н.е. като трофей от Александър Македонски, заедно с целия двор от персийския цар Дарий.

На 36-годишна възраст ражда в Бактрия през 327 г. пр.н.е. на Александър първото му дете — Херакъл. По това време Александър е на 29 г. Александър се жени за Роксана, която му ражда през 323 г. пр.н.е. Александър IV Македонски.

Барсина и синът ѝ се оттеглят в Пергам. Херакъл се съюзява с диадоха на Македония Полиперхон. Барсина и 18-годишният Херакъл са убити през 309 г. пр.н.е. по заповед на Касандър

Дъщеря ѝ се омъжва на масовата сватба в Суза за Неарх, приятел и адмирал на Александър Македонски.

Александър III Македонски или Александър Велики (на гръцки: Αλέξανδρος Γ' ο Μακεδών или Μέγας Ἀλέξανδρος; Мегас Александрос) е цар (василевс) на античното царство Македония и хегемон на Коринтския съюз от 336 г. пр.н.е. до смъртта си в 323 г. пр.н.е.

Роден е на 20 юли 356 г. пр. Хр. в Пела и умира на 10 или 11 юни 323 г. пр. Хр. в завладения от него Вавилон. Син е на цар Филип II Македонски и Олимпиада Македонска. Едва двадесетгодишен наследява престола от своя баща и през по-голямата част от своето царуване води безпрецедентни за времето си военни кампании в Близкия изток. Преди да навърши тридесет години Александър III създава една от най-големите империи на древния свят, която се простира от Гърция през Египет до долината на река Инд. Непобедим в битките, Александър Македонски е смятан за един от най-успешните командири в цялата история.

До 16-годишна възраст Александър е обучаван от философа Аристотел. Когато се възкачва на престола през 336 г. пр. Хр, след убийството на Филип, Александър наследява силно царство и опитна армия. В 334 г. пр. Хр. младият владетел нахлува в Персийската империя на Ахеменидите, владееща Мала Азия, и започва поредица от военни кампании, продължили десет години. Александър III сломява силите на Персия в серия от решителни битки, като ключови са тези при Иса и Гавгамела и напълно завладява териториите на империята до река Инд. В стремежа си да достигне до „края на света и Великото външно море“, той нахлува в Индия в 326 г. пр. Хр, но в крайна сметка е принуден да се върне по искане на неговите войски. Александър Велики умира в 323 г. пр. Хр във Вавилон – градът, който той планира да направи своя столица – оставяйки неосъществени поредица планирани кампании, на първо място инвазията на Арабия. Години след смъртта му серия от граждански войни разкъсват неговата империя на няколко държави, управлявани от диадохите – оцелелите негови стратези и наследници.

Александър основава двадесет града, носещи името му, най-известен от тях е Александрия в Египет. Основаването на градове колонии от Александър Велики и разпространението на гръцката култура на Изток дават начало на новата елинистическа цивилизация. Александър Македонски придобива образ на легендарен класически герой, подобен на Ахил, и заема важно място в историята и мита на гръцки и негръцки култури. Той се превръща в еталон, с когото военните лидери се сравняват, а военни академии по целия свят все още изучават тактиките му за водене на битки.