Кой излиза с Виктор Юго?

Виктòр-Марѝ Югò (на френски: Victor-Marie Hugo) е френски поет, писател, драматург, романист, художник и общественик.

Считан е за един от най-известните и важни френски писатели, дали отражение, както върху литературния, така и върху политическия живот на страната. Той заема видно място в историята на френската литература през XIX век, в жанрове и сфери с изключително разнообразие. Едни от най-известните му творби са „Парижката Света Богородица“ и „Клетниците“. Освен литературни изяви, той има и политически речи в Камарата на сенаторите, в Учредителното събрание и Законодателното събрание, по въпроси, засягащи например смъртното наказание. В творчеството му са включени и многобройни пътеписи и обширна кореспонденция.

Виктор Юго допринася значително за обновяване на поезията и театъра и е обект на възхищение от съвременниците си, но също така е оспорван от някои автори. Той помага на много поколения да видят и осмислят ангажираността на писателя в политическия и социалния живот. По време на Втората империя Юго живее в изгнание в продължение на двадесет години и е сред политическите емигранти, които отхвърлят амнистията и отказват да се завърнат.

Предимно благодарение на моралните и политически избори, които прави през втората половина от живота си, той става популярна емблематична фигура на Третата република и при смъртта си е удостоен с национално погребение. Останките му се намират в Пантеона в Париж, поставени там на 31 май 1885 г.

Léonie Thévenot d'Aunet (2 July 1820 – 3 March 1879) was a French author, novelist, playwright and Arctic explorer.

Judith Gautier (25 August 1845, Paris – 26 December 1917) was a French poet, translator and historical novelist, the daughter of Théophile Gautier and Ernesta Grisi, sister of the noted singer and ballet dancer Carlotta Grisi.

She was married to Catulle Mendès, but soon separated from him and had a brief affair with the composer Richard Wagner during the late summer of 1876. She collaborated with Pierre Loti, the famous novelist, in writing a play, La fille du ciel (1912; English, The Daughter of Heaven), translated and produced under their personal supervision at the Century Theatre, New York City. She was an Oriental scholar and her works dealt mainly with Chinese and Japanese themes. Her translations were among the earliest to bring Chinese and Japanese poetry to the attention of modern European poets. She was a member of the Académie Goncourt (1910–17).

Juliette Drouet (French pronunciation: [ʒyljɛt dʁu.ɛ]; born Julienne Joséphine Gauvain [ʒyljɛn ʒozefin ɡovɛ̃]; 10 April 1806 – 11 May 1883) was a French actress. She abandoned her career on the stage after becoming the mistress of Victor Hugo, to whom she acted as a secretary and travelling companion. Juliette accompanied Hugo in his exile to the Channel Islands, and wrote thousands of letters to him throughout her life.