Кой излиза с Juliette Drouet?

Juliette Drouet (French pronunciation: [ʒyljɛt dʁu.ɛ]; born Julienne Joséphine Gauvain [ʒyljɛn ʒozefin ɡovɛ̃]; 10 April 1806 – 11 May 1883) was a French actress. She abandoned her career on the stage after becoming the mistress of Victor Hugo, to whom she acted as a secretary and travelling companion. Juliette accompanied Hugo in his exile to the Channel Islands, and wrote thousands of letters to him throughout her life.

Анато́лий Никола́евич Деми́дов (17 апреля 1812, Флоренция, Первая Французская империя — 29 апреля 1870, Париж, Вторая Французская империя) — русский и французский меценат, действительный статский советник, дипломат, с 1840 г. князь Сан-Донато. Представитель рода Демидовых, младший сын Николая Никитича Демидова от его брака с Елизаветой Александровной Строгановой. Большую часть своей жизни прожил в Европе, лишь изредка приезжая в Россию.

Виктòр-Марѝ Югò (на френски: Victor-Marie Hugo) е френски поет, писател, драматург, романист, художник и общественик.

Считан е за един от най-известните и важни френски писатели, дали отражение, както върху литературния, така и върху политическия живот на страната. Той заема видно място в историята на френската литература през XIX век, в жанрове и сфери с изключително разнообразие. Едни от най-известните му творби са „Парижката Света Богородица“ и „Клетниците“. Освен литературни изяви, той има и политически речи в Камарата на сенаторите, в Учредителното събрание и Законодателното събрание, по въпроси, засягащи например смъртното наказание. В творчеството му са включени и многобройни пътеписи и обширна кореспонденция.

Виктор Юго допринася значително за обновяване на поезията и театъра и е обект на възхищение от съвременниците си, но също така е оспорван от някои автори. Той помага на много поколения да видят и осмислят ангажираността на писателя в политическия и социалния живот. По време на Втората империя Юго живее в изгнание в продължение на двадесет години и е сред политическите емигранти, които отхвърлят амнистията и отказват да се завърнат.

Предимно благодарение на моралните и политически избори, които прави през втората половина от живота си, той става популярна емблематична фигура на Третата република и при смъртта си е удостоен с национално погребение. Останките му се намират в Пантеона в Париж, поставени там на 31 май 1885 г.