Кой излиза с Волтер?

Франсоа-Мари Аруе (на френски: François-Marie Arouet), известен повече под псевдонима си Волтѐр (на френски: Voltaire), е френски писател и философ, символ на епохата на Просвещението.

Превърнал се в европейска знаменитост още приживе и ползващ се с голямо влияние сред европейския интелектуален елит на епохата, той е сред прототипите на интелектуалеца, отдаден на служба на истината, справедливостта и свободата на мисълта.

Водеща фигура на ранния либерализъм, Волтер е запомнен със своята непрестанна борба срещу религиозния фанатизъм и в подкрепа на прогреса и толерантността. В същото време той има деистични възгледи, а идеалът му за държавно управление представлява умерена и либерална монархия, просвещавана от „философите“. Той се ангажира лично със защитата на жертви на религиозната нетолерантност и произвола, привличайки вниманието на европейското обществено мнение към няколко такива случая, като тези с Жан Калас, Пиер-Пол Сирван, Жан-Франсоа дьо ла Бар, Томас Артур дьо Лали-Толендал.

От внушителното литературно наследство на Волтер най-популярни са неговите прозаични текстове – разказите и романите („Кандид или оптимизмът“ остава най-известното му произведение), „Философски писма“, „Философски речник“ и обширната му кореспонденция. Пиесите, епичната поезия и историческите съчинения, които го превръщат в един от най-известните френски писатели на XVIII век, вече са загубили значението си. Репутацията на Волтер се дължи до голяма степен и на неговия стил, елегантен и прецизен, а често и изпълнен с хаплива ирония.

През целия си живот Волтер се стреми към близостта на високопоставените и блясъка на кралските дворове и не прикрива своето презрение към народа, но от друга страна не успява да избегне преследванията на властите, като прекарва известно време в затвора и дълги години в изгнание извън Париж и дори в чужбина. Волтер е любител на лукса и удоволствията на масата и добрия разговор, който смята, наред с театъра, за една от най-извисените форми на обществения живот. Отделящ внимание на материалното си състояние, което е гаранция за неговата свобода и независимост, той натрупва значително състояние в резултат на спекулативни операции и прекарва последните години от живота си в собствено имение, в което поддържа малък двор.

По време на Френската революция Волтер, наред със своя съперник Жан-Жак Русо, е смятан за един от нейните главни предшественици и през 1791 година става вторият човек след граф дьо Мирабо, погребан в парижкия Пантеон. През XIX век името му отново е в центъра на споровете между привърженици и противници на светската държава и общественото образование, но след утвърждаването на Третата република Волтер се смята за един от безспорните авторитети във френската културна история.

Gabrielle Émilie Le Tonnelier de Breteuil, Marquise du Châtelet (French: [emili dy ʃɑtlɛ] ; 17 December 1706 – 10 September 1749) was a French mathematician and physicist.

Her most recognized achievement is her philosophical magnum opus, Institutions de Physique (Paris, 1740, first edition; Foundations of Physics). She then revised the text substantially for a second edition with the slightly modified title Institutions physiques (Paris, 1742). It circulated widely, generated heated debates, and was translated into German and Italian in 1743. The Institutions covers a wide range of topics, including the principles of knowledge, the existence of God, hypotheses, space, time, matter and the forces of nature. Several chapters treat Newton's theory of universal gravity and associated phenomena. Later in life, she translated into French, and wrote an extensive commentary on, Isaac Newton's Philosophiæ Naturalis Principia Mathematica. The text, published posthumously in 1756, is still considered the standard French translation to this day.

Du Châtelet participated in the famous vis viva debate, concerning the best way to measure the force of a body and the best means of thinking about conservation principles. Posthumously, her ideas were represented prominently in the most famous text of the French Enlightenment, the Encyclopédie of Denis Diderot and Jean le Rond d'Alembert, first published shortly after du Châtelet's death.

She is also known as the intellectual collaborator with and romantic partner of Voltaire. In the two centuries since her death, numerous biographies, books, and plays have been written about her life and work. In the early twenty-first century, her life and ideas have generated renewed interest.