Кой излиза с Волумния?

Волумния (на латински: Volumnia, Cytheris) е артистка и танцьорка през втората половина на 1 век пр.н.е. по времето на Цицерон и Марк Антоний.

Тя е освободена (вероятно гъркиня) и любовница на множество влиятелни мъже през нейното време. Като артистка тя има името Cytheris. Към списъка на нейните обожатели и любовници принадлежат нейният бивш собственик Публий Волумний, Марк Антоний, Марк Юний Брут и политика и поета Гай Корнелий Гал, който я нарича в произведенията си Lycoris.

Марк Юний Брут (на латински: Marcus Iunius Brutus) е римски сенатор от периода на Късната Римска република. Става известен като един от убийците на Юлий Цезар.

Произхожда от плебейски род и вероятно е роден през 79 пр.н.е. Син е на Марк Юний Брут и сестрата на Марк Порций Катон Младши, Сервилия Цепионис, любовница на Юлий Цезар. Брут е осиновен от брата на своята майка Квинт Сервилий Цепион.

Брут в началото е противник на Помпей Велики, убил баща му в Галия, но после се присъединява към него, когато той защитава делата на оптиматите. При битката при Фарсала в Тесалия (48 пр.н.е.) Брут минава на страната на Цезар, който приятелски го приема и през 46 г. му дава да управлява Цизалпийска Галия, а през 44 пр.н.е. става и претор, след което получава за управление Македония.

И въпреки всичко Брут застава начело на заговора против Цезар. Касий го привлича на своя страна. Примерът на Брут подбужда и други знатни римляни да участват в заговора срещу Цезар. В заговора са въвлечени около 60 сенатори. Целта е с убийството на Цезар да възстановят републиканския строй. Решено е да го нападнат на 15 март 44 пр.н.е. по време на последното заседание на сената преди Цезар да замине на Изток. По време на заседанието един от заговорниците приближава Цезар уж да го моли за амнистия на заточения си брат. Към него се присъединяват и останалите заговорници. След като един от тях дръпва Цезар за тогата, което е знак за нападението, останалите изваждат кинжали и започват да нанасят удари. В пиесата на Шекспир „Юлий Цезар“ последните думи на диктатора са „Et tu, Brute?“ („И ти ли, Бруте?“). Според Светоний Цезар казал на гръцки „και συ, τεkνον?“ („kai su, tecnon“, „дори ти, дете мое?“) (De Vita Caesarum, Liber I Divus Iulius, LXXXII).

След като Цезар е убит, на Брут и останалите заговорници не се удава да увлекат подире си и народа. След погребението на Цезар тълпата се втурва с факли към домовете на Брут и Касий. Същата година Марк Антоний убеждава римляните да прогонят убийците на Цезар. На следващата година самият Марк Антоний тръгва с легионите си да прогони от Модена Децим Брут и го убива. В битката при Филипи Брут, въпреки че първоначално побеждава Октавиан, в крайна сметка е победен и се самоубива.

Брут е женен за Порция Катона, дъщерята на Катон Млади, която е и негова първа братовчедка. С нея имат един син, който умира през 43 пр.н.е.

Marcus Antonius (14 January 83 BC – 1 August 30 BC), commonly known in English as Mark Antony, was a Roman politician and general who played a critical role in the transformation of the Roman Republic from a constitutional republic into the autocratic Roman Empire.

Antony was a relative and supporter of Julius Caesar, and he served as one of his generals during the conquest of Gaul and Caesar's civil war. Antony was appointed administrator of Italy while Caesar eliminated political opponents in Greece, North Africa, and Spain. After Caesar's assassination in 44 BC, Antony joined forces with Lepidus, another of Caesar's generals, and Octavian, Caesar's great-nephew and adopted son, forming a three-man dictatorship known to historians as the Second Triumvirate. The Triumvirs defeated Caesar's killers, the Liberatores, at the Battle of Philippi in 42 BC, and divided the government of the Republic among themselves. Antony was assigned Rome's eastern provinces, including the client kingdom of Egypt, then ruled by Cleopatra VII, and was given the command in Rome's war against Parthia.

Relations among the triumvirs were strained as the various members sought greater political power. Civil war between Antony and Octavian was averted in 40 BC, when Antony married Octavian's sister, Octavia. Despite this marriage, Antony carried on a love affair with Cleopatra, who bore him three children, further straining Antony's relations with Octavian. Lepidus was expelled from the association in 36 BC, and in 33 BC, disagreements between Antony and Octavian caused a split between the remaining Triumvirs. Their ongoing hostility erupted into civil war in 31 BC when Octavian induced the republic to declare war on Cleopatra and proclaim Antony a traitor. Later that year, Antony was defeated by Octavian's forces at the Battle of Actium. Antony and Cleopatra fled to Egypt where, having again been defeated at the Battle of Alexandria, they died by suicide.

With Antony dead, Octavian became the undisputed master of the Roman world. In 27 BC, Octavian was granted the honorific title of Augustus, marking the final stage in the transformation of the Republic into a monarchy, with himself as the first Roman emperor.

Гай Корнелий Гал (на латински: Gaius Cornelius Gallus; * 70 пр.н.е. във Форум Ливии (Форли); † 26 пр.н.е.) е римски политик, поет и първият префект на Египет от 30 пр.н.е. до 26 пр.н.е.

Произлиза от обикновено семейство и след убийството на Юлий Цезар става praefectus fabrum на политика и военачалник Гай Азиний Полион и помага при защитата на земната собственост на поета Вергилий. Те след това се сприятеляват много и започва успехът на Корнелий Гал в литературата. След смъртта на Полион той отива през 39 пр.н.е. при Октавиан Август, по-късният Август и командва неговите войски в битките против Марк Антоний.

През 30 пр.н.е. Октавиан напуска Египет и поставя Корнелий Гал като управител (praefectus Alexandreae et Aegypti) на новата римска провинция до 26 пр.н.е..

Гней Корнелий Гал е първият префект на Египет и се подчинява само на Август. Богатата на зърно провинция се превръща в житница на Римската империя. Гал има право да прави обиколки из страната и да пътува по един път на годината до Рим. Той поставя надписи на три езика на остров Филе (Philae) и на пирамиди с описание на неговите действия.

През 26/27 пр.н.е. Гал е сменен по неизвестни причини и обвинен. Вероятно понеже поставял името си на пирамидите. Август му отказал приятелството си с формално съобщение (чрез renuntiatio amicitiae от Prinzeps), което означава без юридически мерки, но приключване на приятелството между Август и Гал. Това води до приключване на политическата му кариера. Следват многобройни обвинения от Сената. След завършения процес Гал се самоубива.

Гал е поет и е написал четири книги и елегии. Той е основател на римската елегия.

Намерен е негов папирус и е разчетен и реконструиран заличеният негов надпис на обелиска от Александрия, който днес стои на площада пред Базиликата Св. Петър в Рим.