Кой излиза с Долорес дел Рио?

Мария де лос Долорес Асунсоло и Лопес Негрете (на испански: María de los Dolores Asúnsolo y López Negrete), по-известна като Долорес дел Рио (на испански: Dolores del Río), е мексиканска актриса. С кариера от повече от петдесет години в света на развлеченията, тя е призната за първата испано-американска актриса, постигнала признание в Холивуд, където прави изключителна кариера през 1920-те и 1930-те години. Тя също се смята за една от фигурите от така наречения Златен век на мексиканското кино през 1940-те и 1950-те години.

След като е открит актьорският ѝ талант в Мексико, Долорес започва кариерата си в Холивуд през 1925 г. Тя постига признание с участието си във филми като Възкресение (1927), Рамона (1928) и Еванджелин (1929). Долорес започва да се смята за женска версия на Рудолфо Валентино, „женски латинолюбител“,​ по нейно време през ерата на американското нямо кино.

С появата на радиостанциите Долорес участва в множество филми в жанрове като драма, романтична комедия и мюзикъли. Сред най-забележителните ѝ филми от този етап от кариерата ѝ са Райска птица (1932), Полет до Рио (1933) и Мадам Дю Бари (1934). В началото на 40-те години на миналия век, когато холивудската ѝ кариера започва да запада, Долорес решава да се върне в Мексико и да се присъедини към филмовата индустрия в родната си страна, която по това време е в своя пик.

Долорес се превръща в една от най-известните фигури в мексиканското кино. Поредица от филми с участието ѝ се считат за класика и спомогат за популяризирането на мексиканското кино по света. От тези филми се открояват заглавия като Диво цвете (1943), Мария Канделария (1943), Изоставените (1944), Бугенвилея (1945) и Необичана (1949).

Актрисата остава активна в мексиканското кино през 1940-те и 1950-те години. През 1960 г. тя се завръща в Холивуд. През следващите няколко години редува участията си в мексиканското и в американското кино. От края на 50-те до началото на 70-те години оглавява някои театрални продукции и се появява в американски телевизионни сериали.

Долорес дел Рио се смята за митична фигура на забавлението, както в Латинска Америка, така и в Съединените щати, и представяне, пар екселанс, на женското лице на Мексико по целия свят.

George Orson Welles (May 6, 1915 – October 10, 1985) was an American filmmaker and actor. Remembered for his innovative work in film, radio, and theatre, he is considered among the greatest and most influential filmmakers of all time.

Aged 21, Welles directed high-profile stage productions for the Federal Theatre Project in New York City—starting with a celebrated 1936 adaptation of Macbeth with an African-American cast, and ending with the political musical The Cradle Will Rock in 1937. He and John Houseman founded the Mercury Theatre, an independent repertory theatre company that presented productions on Broadway through 1941, including a modern, politically charged Caesar (1937). In 1938, his radio anthology series The Mercury Theatre on the Air gave Welles the platform to find international fame as the director and narrator of a radio adaptation of H. G. Wells's novel The War of the Worlds, which caused some listeners to believe a Martian invasion was occurring. The event rocketed the 23-year-old to notoriety.

His first film was Citizen Kane (1941), which he co-wrote, produced, directed and starred in as the title character, Charles Foster Kane. Cecelia Ager, reviewing it in PM Magazine, wrote: "Seeing it, it's as if you never really saw a movie before." It has been consistently ranked as one of the greatest films ever made. He directed twelve other features, the most acclaimed of which include The Magnificent Ambersons (1942), Othello (1951), Touch of Evil (1958), The Trial (1962), and Chimes at Midnight (1966). Welles also acted in other directors' films, playing Rochester in Jane Eyre (1943), Harry Lime in The Third Man (1949), and Cardinal Wolsey in A Man for All Seasons (1966).

His distinctive directorial style featured layered and nonlinear narrative forms, dramatic lighting, unusual camera angles, sound techniques borrowed from radio, deep focus shots and long takes. He has been praised as "the ultimate auteur". Welles was an outsider to the studio system and struggled for creative control on his projects. He received an Academy Award and three Grammy Awards among other honors and accolades such as the Golden Lion in 1947, the Palme D'Or in 1952, the Academy Honorary Award in 1970, the AFI Life Achievement Award in 1975, and the British Film Institute Fellowship in 1983. British Film Institute polls in 2002 voted him the greatest film director ever. In 2018, he was included in the list of the greatest Hollywood actors of all time by The Daily Telegraph. Micheál Mac Liammóir, who worked with the 16-year-old Welles in Dublin's Gate Theatre and played Iago in his film Othello (1951), wrote that "Orson's courage, like everything else about him, imagination, egotism, generosity, ruthlessness, forbearance, impatience, sensitivity, grossness and vision is magnificently out of proportion."