Кой излиза с Едуард III?

Едуард III (на английски: Edward III of England, на френски: Édouard III d'Angleterre; * 13 ноември 1312; † 21 юни 1377) е един от най-успешните английски монарси през Средновековието. Той възстановява кралския авторитет след катастрофалното управление на своя баща – Едуард II и превръща Кралство Англия в една от най-ефективните военни сили в Европа. По време на неговото управление забележително се развиват законодателството и управлението, най-вече английският парламент. Периодът е белязан от опустошителната „черна смърт“ – чумата. Едуард III остава на трона 50 години – никой английски монарх не е управлявал толкова дълго след Хенри III и преди Джордж III.

Едуард е коронясан на 14 години след детронирането на баща му. На 17 години чрез държавен преврат той отстранява своя регент – Роджър Мортимър, и поема властта еднолично. След като побеждава, без да успее напълно да подчини Кралство Шотландия, през 1337 г. той се обявява за законен наследник на френския престол и така започва т. нар. впоследствие Стогодишна война. След няколко временни неуспеха в началото, войната се развива изключително добре за Англия – победите в битката при Креси и битката при Поатие довеждат до особено благоприятния договор от Бретини. По-късните години на управление на Едуард са белязани от международни неуспехи и вътрешни конфликти, най-вече в резултат на неговата инертност и влошено здраве.

Едуард III е бил темпераментен, но и склонен към милосърдие. До голяма степен е бил традиционен крал, най-вече обърнат към военното дело. Бил е високо почитан в своето време и векове след това. Съвременните историци го определят като успешен владетел с много постижения.

Alice de Salisbury, also known as Alice de Windsor (circa 1348 –1400/1401) was a mistress of King Edward III of England. As a result of his patronage, she became the wealthiest and most influential woman in the country. She was widely despised and accused of taking advantage of the king in his old age.