Кой излиза с Клодия?

Клодия (на латински: Clodia) е женската форма на римското име Клодий (Clodius от Claudius), което имат особено трите сестри на Публий Клодий Пулхер и на Апий Клавдий Пулхер (консул 54 пр.н.е.).

Трите Клодии произлизат от влиятелния аристократичен род на Клавдиите, който дава много прочути личности в римската история. Баща им Апий Клавдий Пулхер, който е консул през 79 пр.н.е., оставя фамилията си след смъртта си обедняла, затова една от сестрите трябва да се омъжи без зестра.

Средната от трите сестри (* ок. 94 пр.н.е. – + 44 пр.н.е.) е от най-прочутите жени на късната Република. Става дума за нея, когато се казва само „Клодия“. Тя е омъжена за Квинт Цецилий Метел Целер и живее в много свободен стил, който е остро критикуван от Марк Тулий Цицерон в речта му „Pro Caelio“. Заподозрена е в инцест с брат ѝ Клодий и че е отровила съпруга си (който умира през 59 пр.н.е.). Нейната дъщеря Цецилия Метела Целер е съпруга на Публий Корнелий Лентул Спинтер.

Най-старата сестра е омъжена за Квинт Марций Рекс, най-малката за Луций Лициний Лукул. Лукул се развежда с нея след десет години брак през 66 пр.н.е. И за тях има слухове за връзки, между другото с брат им.

Единият брат на Клодия Апий Клавдий Пулхер става консул 54 пр.н.е. Вторият ѝ брат е свещеник. Третият ѝ брат, Публий Клодий, назоваван Пулхер, е няколко години по-млад от Клодия и по слухове има инцест с нея.

Клодия придружава съпруга си Метел Целер в Ориента и остава после като богата вдовица със свободен морал.

Клодия умира вероятно през 44 пр.н.е.

Гай Юлий Цезар (на латински: Gaius Iulius Caesar) е римски пълководец, политически лидер и писател. Една от най-влиятелните личности в световната история, Цезар изиграва важна роля в трансформацията на Римската република в принципат.

Политик, верен на популарската традиция, Цезар заедно с Марк Лициний Крас и Гней Помпей формира неофициалния Първи триумвират, който доминира римската политика за няколко години. Негова опозиция са оптиматите начело с Марк Порций Катон и Марк Калпурний Бибул. Цезар е начело на римската експанзия в Галия, която разширява римския свят до Северно море, а също и на Първото римско нашествие в Британия през 55 пр.н.е. Разпадането на триумвирата води до срив в отношенията с Помпей и Сената. Превеждайки своите легиони през реката Рубикон, разделяща Италия от Галия, през 49 пр.н.е., Цезар започва гражданска война, от която излиза като неоспорим господар на римския свят.

След като поема управлението, Цезар започва интензивни реформи в римското общество и държава. Провъзгласен е за пожизнен диктатор (Dictator perpetuo) и обсебва цялата власт в Републиката. Тези събития карат приятеля на Цезар Марк Юний Брут и група сенатори да убият диктатора на Мартенските иди (15 март) на 44 пр.н.е. Убийците се надяват да възстановят нормалното управление на Републиката, но предизвикват нова гражданска война, която води до установяване на постоянна автокрация от страна на осиновения Цезаров наследник Гай Октавиан. През 42 пр.н.е., две години след убийството му, Цезар е обожествен от Сената.

Gaius Valerius Catullus (Classical Latin: [ˈɡaːius waˈlɛrius kaˈtullus]; c. 84 – c. 54 BC), known as Catullus (kə-TUL-əs), was a Latin neoteric poet of the late Roman Republic. His surviving works remain widely read due to their popularity as teaching tools and because of their personal or sexual themes.