Кой излиза с Лукреция Кривели?

Лукреция Кривелли (Lucrezia Crivelli; конец XV — сер. XVI века) — фаворитка герцога миланского Лодовико Сфорца и мать его бастарда Джованни Паоло I Сфорца, маркиза Караваджио, предполагаемая модель портрета кисти Леонардо да Винчи «Прекрасная Ферроньера».

Лукреция была фрейлиной супруги герцога, Беатриче д'Эсте, и около 1496 года (первое упоминание о их связи) стала его любовницей. До этого любовницей Лодовико Моро была Чечилия Галлерани (запечатленная Леонардо да Винчи в «Даме с горностаем»).

В 1497 году Лукреция родила ему сына, что, естественно, вызвало большое недовольство герцогини, которая безуспешно пыталась удалить её от двора. Беатриче умерла в том же году при родах. Герцог, однако, тогда же охладел к своей возлюбленной. Упоминается о ценном подарке в виде недвижимости у озёр Комо и Вербано, сделанном ей и сыну (документ, датированный июлем 1497 года).

Разгром Миланского герцогства французами и свержение Лодовико изменили её жизнь. В 1508 году Моро скончался, а после смерти в 1512 году нового герцога Франческо иль Дукетто Сфорца, когда город заняли французы, Лукреция вместе с Чечилией Галлерани оказалась в числе беженцев из Милана. «Французы намеренно пытались захватить его [Лодовико] в Вальтеллине, поскольку, по подсчетам Тривульцио, денег, находившихся у Моро, хватило бы для выплаты жалованья армии в течение трех лет. Но им удалось лишь захватить богатую добычу в аббатстве и в некоторых иных владениях кардинала Асканио, а также нескольких дворян, которым не удалось вовремя бежать, и Лукрецию Кривели с сыном. Лукрецию препроводили в Милан, где её с должным почтением принял епископ Комо. После краха Людовико она нашла убежище в Мантуе, где родила своего второго сына от герцога Миланского. Изабелла встретила её с распростертыми объятиями, так же как и графиню Бергамини. Ей также удалось заставить власти вернуть Кривели все богатства, которые были подарены ей Моро. Вместе со своими сыновьями она несколько лет прожила в Мантуе», сначала в Кремоне, затем в Рокка ди Канетто (Мантуя).

Лудовѝко Марѝя Сфòрца, известен като Лудовико ил Моро (на италиански: Ludovico Maria Sforzo, detto il Moro, букв. „Мавърът“; * 27 юли 1451, Виджевано или 3 август 1452, Милано, Миланско херцогство; † 27 май 1507, Замък Лош, Кралство Франция) е херцог на Бари от 1479 г., регент на Миланското херцогство от 1480 до 1494 г. за племенника си Джан Галеацо Мария Сфорца и 7-и херцог на Милано от 1494 до 1499 г.

По свое време е смятан за арбитър на Италия според израза, използван от историка Франческо Гуичардини, поради политическото си превъзходство. Той е представител на миланското семейство Сфорца. Известен е като покровител на Леонардо да Винчи и на други творци от времето на най-продуктивния период на Миланския ренесанс. Известен е като човекът, поръчал „Тайната вечеря“.

Надарен с рядък интелект и много амбициозен, той успява, макар и четвърти син, да придобие господство над Милано, първо като отнема регентството от непредпазливата си снаха Бона, след това поема управлението от покойния си племенник Джан Галеацо, за когото говорят, че го е отровил. Просветен, щедър и мирен управител, той става покровител на художниците и писателите: по време на неговото управление Милано преживява пълния Ренесанс и неговият двор става един от най-прекрасните в Европа. В периода на неговото управление (1480 – 1499) са осъществени много културни и художествени проекти, което подчертава политическите и икономическите успехи на Миланското херцогство. Благодарение на своя дипломатически усет, на политическо равновесие с Флоренция, Венеция и Папския Рим, Лудовико се оказва след смъртта на Лоренцо Великолепни един от най-влиятелните държавни дейци в Италия. В края на XV векМилано инвестира значителни капитали в усвояването на земи и в строителство на канали, и така изгражда големи площи за засаждане на черници, лен и ориз, които изнася зад граница наравно с оръжие, стъкло, тъкани и селскостопански продукти. Освен това Лудовико отделя внимание и на проблемите на културата: кани в своя двор просветители като Лука Пачоли, Франческо Филелфо и Деметрио Калкондила и способства за развитието на печата, оказвайки поддръжка на Панфило Касталди от Фелтре и на Антонио Дзарото от Парма. За разлика от Флоренция при двора на Сфорца с голяма тежест се ползуват математическите и естествените науки, в това число настъпилата близост на Павийския и Болонския университет.

Въпреки това той има страхлив и непостоянен характер: за да се изправи срещу заплахите на крал Алфонсо II от Неапол, той вика французите в Италия; също заплашен от французите, не успява да се изправи пред опасността и успява да избяга само благодарение на намесата на съпругата си Беатриче. След като тя умира, той изпада в депресия, неговият двор се превръща „от щастлив рай в тъмен ад“ и накрая Лудовико е покорен от краля на Франция Луи XII, който го отвежда като пленник във Франция, където той жалко завършва дните си.