Кой излиза с Муция Терция?

Муция Терция (на латински: Mucia Tertia; * ок. 100 пр.н.е.; † сл. 31 пр.н.е.) е римска матрона през 1 век пр.н.е.

Тя е дъщеря на Квинт Муций Сцевола, Pontifex Maximus, който е убит през 86 пр.н.e. от привържениците на Гай Марий. Майка ѝ е Лициния Краса, която се развежда от баща ѝ, за да се омъжи за Квинт Цецилий Метел Непот, скандал, споменаван в много източници. Муция има двама по-млади братя от втория брак на майка си (от Цецилии Метелите).

Муция е омъжена в първи брак за младия Марий, който е консул през 82 пр.н.е. и се самоубива след загубата като генерал срещу Сула в гражданската война. Муция е без деца и няма право пак да се омъжи. Диктатор Сула я омъжва обаче през 81 пр.н.е. за Помпей.

Помпей и Муция имат три деца: Гней Помпей (младши), дъщеря Помпея (която се омъжва за Фауст Корнелий Сула) и Секст Помпей.

Между 76 пр.н.е. и 61 пр.н.е. Помпей е почти извън Рим. Когато се връща обратно се развежда с Муция, заради нейната връзка с Гай Юлий Цезар. Муция се омъжва след това за Марк Емилий Скавър Младши, брат на Емилия Скавра.

Гай Юлий Цезар (на латински: Gaius Iulius Caesar) е римски пълководец, политически лидер и писател. Една от най-влиятелните личности в световната история, Цезар изиграва важна роля в трансформацията на Римската република в принципат.

Политик, верен на популарската традиция, Цезар заедно с Марк Лициний Крас и Гней Помпей формира неофициалния Първи триумвират, който доминира римската политика за няколко години. Негова опозиция са оптиматите начело с Марк Порций Катон и Марк Калпурний Бибул. Цезар е начело на римската експанзия в Галия, която разширява римския свят до Северно море, а също и на Първото римско нашествие в Британия през 55 пр.н.е. Разпадането на триумвирата води до срив в отношенията с Помпей и Сената. Превеждайки своите легиони през реката Рубикон, разделяща Италия от Галия, през 49 пр.н.е., Цезар започва гражданска война, от която излиза като неоспорим господар на римския свят.

След като поема управлението, Цезар започва интензивни реформи в римското общество и държава. Провъзгласен е за пожизнен диктатор (Dictator perpetuo) и обсебва цялата власт в Републиката. Тези събития карат приятеля на Цезар Марк Юний Брут и група сенатори да убият диктатора на Мартенските иди (15 март) на 44 пр.н.е. Убийците се надяват да възстановят нормалното управление на Републиката, но предизвикват нова гражданска война, която води до установяване на постоянна автокрация от страна на осиновения Цезаров наследник Гай Октавиан. През 42 пр.н.е., две години след убийството му, Цезар е обожествен от Сената.