Кой излиза с Наполеон I?

Наполеон Бонапарт (на френски: Napoléon Bonaparte, на корсикански: Napulione Buonaparte, на италиански: Napoleone Bonaparte), или накратко само Наполеон (15 август 1769 – 5 май 1821 г.) е френски военачалник, консул по време на консулата и първият френски император на французите под името „Наполеон I Велики“ (Napoléon I le Grand) от 18 май 1804 до 6 април 1814 г. и повторно между 20 март и 22 юни 1815 г.

Завоювал военна слава по време на Революционните войни, Наполеон идва на власт чрез преврат спрямо Директорията, с което слага край на Френската революция. Постепенно узурпира изпълнителната власт във Франция, а чрез военни завоевания или съюзи постепенно установява контрол над почти цяла континентална Западна и Централна Европа. Това става в течение на Наполеоновите войни, които първоначално са победоносни, но след неуспешния поход в Русия французите почват да губят, до поражението им в Битката на народите край Лайпциг през октомври 1813 г.

По-късно успява да осъществи краткотрайно завръщане, известно като Стоте дни (les Cent Jours), преди да бъде окончателно победен в битката при Ватерло на 18 юни 1815 г. Малко след това е пленен от британците и изпратен в изгнание на остров Света Елена, където умира.

Освен с военните си успехи, Наполеон е известен с установяването на Наполеоновия кодекс, както и като един от просветените владетели. Наполеон поставя още няколко членове на фамилията Бонапарт на няколко трона в Европа. Макар че те не надживяват поражението му един негов племенник, Наполеон III, управлява Франция през втората половина на XIX век.

Louise Catherine Eléonore Denuelle de la Plaigne (13 September 1787 – 30 January 1868) was a mistress of Emperor Napoleon I of France and the mother of his son Charles, Count Léon.

Pauline Fourès dite la Bellilote, née Bellisle le 15 mars 1778 à Pamiers et morte le 18 mars 1869 à Paris 8^e, est connue pour avoir été la maîtresse de Napoléon Bonaparte. Elle connaitra et épousera divers militaires et hommes de pouvoir français.

Marie Walewska, Countess Walewska (Polish: Maria Walewska; née Łączyńska; 7 December 1786 – 11 December 1817) was a Polish noblewoman in the court of Napoleon I who used her influence to sway the emperor towards the creation of an independent Polish state. In her later years she married count Philippe Antoine d'Ornano, an influential Napoleonic officer.

Élisabeth-Antoinette Le Michaud d'Arçon de Vaudey (27 October 1773, in Besançon – 1833?) was a French lady-in-waiting (Dame du Palais). She was famous for her affair with the French Emperor Napoleon, which was a cause of a violent scene between the Emperor and the Empress Joséphine shortly before their coronation.

Albine de Montholon (18 December 1779 - 25 March 1848) was a French noblewoman, and the wife of Charles Tristan, marquis de Montholon. She was reputed to be the mistress of Napoleon during his exile on Saint Helena.

Gioseppa Maria Camilla, commonly known as Giuseppina (or also Josephina) Grassini (8 April 1773 – 3 January 1850) was a noted Italian dramatic contralto, and a singing teacher. She was a celebrity of considerable stature, noted for her beauty and regarded as one of the best singers in Europe. Giuseppina was also known for her affairs with Napoleon and the Duke of Wellington. She sang in various productions by composers such as Cimarosa, Cherubini and Zingarelli.

Emilie Kraus Baronin von Wolfsberg (* 17. Oktober 1785 in Idria, Herzogtum Krain; † 15. April 1845 in Gnigl; bürgerlich Emilie Victoria Kraus, Taufname Eva Lucia Cecilia Victoria, genannt „die Hundsgräfin“) war ab 1805 mehrere Jahre die Geliebte des französischen Kaisers Napoléon I.

Adèle Duchâtel, née Papin le 4 juillet 1782 à Aire-sur-l'Adour et morte à Paris le 20 mai 1860, est une des maîtresses de l'empereur Napoléon I^er.