Кой излиза с Птолемей IV?

Птолемей IV Филопатор (на гръцки: Πτολεμαίος Φιλοπάτωρ), син на Птолемей III и Береника II е четвъртият фараон на Птолемеев Египет. Управлява в периода 221 до 204 пр.н.е. По време на неговото управление започва загуба на владенията и упадък на династията на Птолемеите.

Прозвището „Филопатор“ (от гръцки „обичащ баща си“) вероятно е подигравателно, тъй като сред народа се носели слухове, че Птолемей IV поема властта, след като отравя баща си. От 220 пр.н.е. Птолемей IV е женен за сестра си Арсиноя III, от която има един син – Птолемей V (роден 210 пр.н.е.).

Птолемей IV е запомнен като безволев владетел, отдаден на забавления и ритуални богослужения, напълно зависим в делата си от придворните любимци и наложници. Също като предшествениците си е любител на изкуството и разкоша, но проявява повече ексцентричност и е безразличен към интелектуалните занимания.

При възкачването си Птолемей IV заварва царството в цветущо състояние. Управлението се ръководи от придворния Сосибий, който отстранява роднините на царя. Незаинтересован от държавните дела, Птолемей се въвлича в разпуснати удоволствия.

Новият цар много бързо изгубва териториите, завзети от баща му. От 221 пр.н.е. селевкидският цар Антиох III започва настъпление срещу Птолемеевото царство, възвръща Сирия под своя власт и напада Финикия. В следващите няколко години той отнема Коилесирия и Юдея. Достигайки до границите на самия Египет, Антиох поставя правителството на Птолемей пред непосредствена заплаха. Дворцовата клика в Александрия реагира нерешително, армията е отслабена и дезорганизирана, поради което започват спешни набори сред местното население.

Войната срещу Селевкидите през 219 – 217 пр.н.е. (или Четвърта сирийска война) в крайна сметка завършва победоносно за Птолемей IV. В битката при Рафия през 217 пр.н.е. войската на фараона разгромява тази на Антиох III Велики и спира настъплението му към Александрия, но впоследствие сирийският цар удържа няколко победи и установява своя власт в Палестина. По този начин в хода на войната със Селевкидите са загубени всички владения в Сирия. Съгласно мирния договор обаче Птолемей запазва Юдея, където по-късно предприема репресии срещу евреите, понеже са подкрепили Антиох.

Въоръжаването на част от местното египетско население по време на войната създава опасно положение за управляващото гръко-македонско малцинство. Безправните египетски селяни, превърнати във войници, се обръщат срещу чуждата династия и непопулярния фараон. В резултат на избухналите след 210 пр.н.е. големи въстания на коренното население в Горен Египет, южните територии на страната се отделят като самостоятелно царство под властта на местни фараони в продължение на повече от десетилетие. Обостря се и борбата в средите на елинистическата аристокрация. През 204 пр.н.е. Птолемей IV и Арсиноя III са убити в дворцов заговор, а на престола е качен малолетният Птолемей V.

Agatoclea (griego: Ἀγαθόκλεια; c. 247 a. C./230s a. C.– 203/202 a. C.) era la amante favorita del faraón egipcio Ptolomeo IV Filopator, quien reinó en 221 a. C.–205 a. C. Era hermana del ministro de Ptolomeo IV, Agatocles.

De ascendencia noble greco-egipcia, era hija de Oenanthe de Egipto y de su primer marido, Agatocles.​ y a través de su padre era pariente lejana de la Dinastía ptolemaica.​​ Su abuela paterna, Teoxena de Egipto, fue una princesa griega siracusana, y su madre, también llamada Teoxena fue una noble macedonia, medio hermana del faraón Ptolomeo II Filadelfo, quién reinó 283 a. C.-246 a. C.​ Polibio afirma que Agatoclea tenía parientes que sirvieron a la dinastía ptolemaica: Nico o Nicon, un navarco de Ptolomeo IV, Filo, y Filamon nombrado funcionario de Cirene por su hermano.​​​

Agathoclea pudo haber sido dueña de un barco de grano.​ Junto con su hermano ejerció una influencia profunda sobre el faraón, tras ser introducidos por su ambiciosa madre. A pesar de estar casado Ptolomeo IV con Arsinoe III, Agatoclea continuó siendo su favorita. Polibio (15.31.13), declara que Agatoclea proclamaba haber sido nodriza del hijo de Ptolomeo IV. En fecha tan tardía como c. 210 a. C., Agatoclea pudo haber tenido un hijo con Ptolomeo IV, quizá muerto poco después de su nacimiento.​ Arsínoe III fue ejecutada en el 204 a. C.

En 203/202 a. C., tras la muerte de Ptolomeo IV, los egipcios y griegos de Alejandría, enervados por los ultrajes de Agatocles, se rebelaron y le dieron muerte, así como a Agatoclea, sus hermanas, su madre, y cualquiera que hubiera tenido participación en la muerte de Arsinoe III.​​​​