Кой излиза с Симон Боливар?

Симо̀н Хосе Антонио де ла Сантисима Тринидад Болѝвар де ла Консепсион и По̀нте Паласиос и Бланко (на испански: Simón José Antonio de la Santísima Trinidad Bolívar de la Concepción y Ponte Palacios y Blanco, 24 юли 1783, Каракас – 17 декември 1830, Санта Марта, Колумбия) е латиноамерикански революционер, генерал и политик, най-влиятелният и известен от ръководителите на войните за независимост на испанските колонии в Америка. Национален герой на Венецуела.

Освобождава от испанско господство Венецуела, Нова Гранада (съвременните Колумбия и Панама) и провинция Кито (съвременен Еквадор). В периода 1819 – 1830 г. е президент на Велика Колумбия, създадена на териториите на тези страни. През 1824 г. освобождава и Перу и застава начело на образуваната на територията на Горно Перу Република Боливия (1825), назована в негова чест. Провъзгласен през 1813 г. от Националния конгрес на Венецуела за Освободител.

Manuela Sáenz de Vergara y Aizpuru (Quito, Viceroyalty of New Granada, 27 December 1797 – Peru, 23 November 1856) was an Ecuadorian revolutionary heroine of South America who supported the revolutionary cause by gathering information, distributing leaflets and protesting for women's rights. Manuela received the Order of the Sun ("Caballeresa del Sol" or 'Dame of the Sun'), honoring her services in the revolution.

Sáenz married a wealthy English doctor in 1817 and became a socialite in Lima, Peru. This provided the setting for involvement in political and military affairs, and she became active in support of revolutionary efforts. Leaving her husband in 1822, she soon began an eight-year collaboration and intimate relationship with Simón Bolívar that lasted until his death in 1830. After she prevented an 1828 assassination attempt against him and facilitated his escape, Bolívar began to call her "Libertadora del libertador" ("liberator of the liberator"). In an unknown letter she wrote, she claimed that "the Liberator is immortal", despite the fact that she was responsible for his survival. Manuela's role in the revolution after her death was generally overlooked until the late twentieth century, but now she is recognized as a feminist symbol of the 19th-century wars of independence.