Кой излиза с Amanda Lear?

Amanda Lear (née Tap or Tapp; born 18 June or 18 November 1939 or 1941 or 1946 or 1950) is a French singer, songwriter, painter, television presenter, actress and former model.

She began her professional career as a fashion model in the mid-1960s and went on to model for Paco Rabanne, Ossie Clark and others. She met Spanish surrealist painter Salvador Dalí and remained his closest friend and muse for almost 20 years. Lear first came into the public eye as the cover model for Roxy Music's album For Your Pleasure in 1973. From the mid-1970s to the early 1980s, she was a million-album-selling disco star signed to Ariola Records, primarily impacting continental Europe and Scandinavia. Lear's first four albums earned her mainstream popularity, charting in the top 10 of European charts, including the best-selling Sweet Revenge (1978). Her bigger hits included "Blood and Honey", "Tomorrow", "Queen of Chinatown", "Follow Me", "Enigma (Give a Bit of Mmh to Me)", "The Sphinx", and "Fashion Pack".

By the mid-1980s, Lear had become a leading media personality in Italy, hosting many popular TV shows. Although television took priority over musical activity, she continued to record, experimenting with different genres and trying to revive her career by re-recording and remixing earlier hits to various levels of success. Lear has also developed a successful career in painting, which she has long described as her biggest passion, and regularly exhibited her works in galleries across Europe and beyond since the early 1980s. She has also written a number of books, including My Life with Dalí.

Since the 1990s, her time has been divided among music, television, movies and painting. Despite regular album releases, she failed to achieve major success in the charts with her music, but her television career has remained stellar and she has hosted numerous primetime TV shows, mostly in Italy and France, occasionally making guest appearances in TV series. She has performed acting and dubbing roles in independent as well as in major film productions. In the late 2000s, Lear reinvented herself as a theatrical actress, performing in long-running stage plays in France. To date, she allegedly has sold over 27 million records worldwide. Lear is also a widely recognized gay icon.

Брайън Фери ОБИ (на английски: Bryan Ferry) е английски певец, текстописец и музикант.

Роден е в графство Тайн и Уиър на 26 септември 1945 година.

Гласът му е описван като „елегантно, съблазнително напяване“. Той също така си създава отличителен имидж и стил на облекло; според вестник „Индипендънт“, Фери и неговият съвременник Дейвид Боуи повлияват на едно цяло поколение както с музиката, така и с изявите си.

Той става известен в началото на 1970-те, като вокалист и главен автор на песни в британската арт рок група „Рокси Мюзик“, с които има 1 №1 албума и 10 сингъла достигнали в Топ 10 във Великобритания от 1972 г. до 1982 г., в това число „Virginia Plain“, „Street Life“, „Love is the Drug“, „Dance Away“, „Angel Eyes“, „Over You“, „Oh Yeah“, „Jealous Guy“, и „More Than This“.

Брайън Фери започва самостоятелна кариера през 1973 г., докато все още е член на „Рокси Мюзик“. Неговата соло кариера включва песни като „A Hard Rain's a-Gonna Fall“, „Let's Stick Together“ и „This Is Tomorrow“. Той разпуска „Рокси Мюзик“ след издаването на техния най-продаван албум Avalon през 1982 г., за да се концентрира върху соловата си кариера, издавайки допълнителни сингли „Slave to Love“ и „Don't Stop the Dance“, както и достигналият до №1 в Обединеното кралство албум – Boys and Girls (1985).

Въпреки плодотворната си кариера, Фери доста често записва и преработва песни на други известни певци в собствени варианти и различни аранжименти. В цялата си кариера, включително и през годините, в които е част от „Рокси Мюзик“, той продава повече 30 милиона албума по целия свят. През 2019 г. Брайън Фери е включен в Залата на славата на рокендрола като член на „Рокси Мюзик“.

Брайън Джоунс (на английски: Lewis Brian Hopkin Jones) е британски музикант, мултиинструменталист, основател на групата The Rolling Stones.

Дългогодишният басист на Rolling Stones Бил Уимън казва за Джоунс: „Той формира бандата, избра членовете и името, избра музиката, която свирихме, организира нашите концерти... Беше много влиятелен, много важен и след това бавно изгуби това – високо интелигентен – но просто пропиля всичко“.

Свири основно на китара и хармоника, но и на много други инструменти. Той е талантлив мултиинструменталист. В много песни на Rolling Stones преди 1969 г. свири на всеки инструмент освен стандартните – барабани, китара, пиано или бас. Неговата способност да свири на голямо разнообразие от инструменти е особено очевидна в албумите Aftermath (1966), Between the Buttons (1967) и Their Satanic Majesties Request (1967). Като китарист в ранните години предпочита бяла китара с формата на сълза, произведена от компанията Vox, особено при изпълнения на живо; той също свири на разнообразие от електрически и акустични китари от компании като Rickenbacker, Gibson и Fender. Като слайд китарист Джоунс предпочита open E tuning and open G tuning.

Примери за приноса на Джоунс са неговата слайд китара в „I Wanna Be Your Man“ (1963), „I'm a King Bee“, „Little Red Rooster“ (1964), „I'm Movin' On“ (1965), „Doncha Bother Me“ и „No Expectations“. Джоунс също може да бъде чут да свири ритъм китара в стил – „BoD Diddley“ на „I Need You Baby“ и на „Please Go Home“, китарния риф в „The Last Time“, sitar на „Street Fighting Man“, „Paint It Black“; орган за „Let's Spend the Night Together“; маримба на „Under My Thumb“, „Out of Time“ и „Yesterday's Papers“; рекордер на „Ruby Tuesday“ и „All Sold Out“; саксофон за „Child of the Moon“ и „Citadel“; kazoo на „Cool, Calm And Collected“; Апалачински цилиндър на „I Am Waiting“ и „Lady Jane“, Мелотрон на She's a Rainbow, We Love You, „Stray Cat Blues“, „2000 Light Years from Home“, and „Citadel“; и autoharp на „Ride On, Baby“ и (за последния запис като Rolling Stone) на „You Got the Silver“. Той също така изигра oboe/soprano sax solo на „Dandelion“

Джоунс също свири хармоника на много от ранните песни на Rolling Stones. Примери са „Come On“, „Stoned“ (1963), „Not Fade Away“ (1964), „I Just Want to Make Love to You“, „Now I've Got A Witness“ (1964), „Good Times, Bad Times“ (1964), „2120 South Michigan Avenue“ (1964) (from E.P. Five By Five), „The Under Assistant West Coast Promotion Man“, „One More Try“ (1965), „High and Dry“ и „Goin' Home“ (1966), „Who's Driving Your Plane?“ (1966), „Cool Calm and Collected“, „Who's Been Sleeping Here“ (1967), and „Dear Doctor“ and „Prodigal Son“ (1968).

В ранните години Джоунс често служи като подкрепящ вокалист. Забележителни примери са: „Come On“, „I Wanna Be Your Man“, „I Just Wanna Make Love to You“, „Walking the Dog“, „Money“, „I'm Alright“, „You Better Move On“ and „It's All Over Now“. Той беше беквокал през 1968 в „Sympathy for the Devil“. Негов принос е подсвирването в „Walking the Dog“.

Брайън Джоунс е много близък с всички от групата „Бийтълс“, той е сред малкото поканени да участват в тяхна песен. Прави прекрасна импровизация на саксофон в песента „You Know My Name (Look Up the Number)“ от албума Let It Be на „Бийтълс“. Той също е много близък с дуото Питър и Гордън и участва в почти цял техен албум като гост музикант. Джоунс е приятел с Джими Хендрикс. На фестивала в Монтерей през лятото на 1967 г. е специално поканен за да представи Хендрикс на американската публика. Джоунс е една от модните икони в Лондон през 1960-те. Негов голям приятел Тара, наследник на империята „Гинес“, открива един от първите денди – модни бутици на Карнаби Стрийт. Брайън е редовен посетител и повлиява на разпространяването на този стил с уникалния си вкус на обличане. Въпреки твърденията на Мик и Кийт, че Брайън не може да пише музика, Брайън написва и продуцира (и изсвирва всички инструменти) музика за саундтрака на немския филм „A Degree of Murder“ (1967) в който главна роля има тогавашната му приятелка Анита Палемберг. Филмът е номиниран за музика и операторско майсторство на фестивала в Кан, същата година. Анита изоставя Брайън заради Ричардс и това изостря отношенията в групата. Джоунс се отдръпва повече и губи интерес да работи с тях.

След напускането си през юни 1969 г. се обажда на няколко музиканти и певица за създаването на нова група, но умира при инцидент на 2 юли в басейна на къщата си в Съсекс. Смъртта му е обявена за нещастен случай, но има много съмнителни обстоятелства като това, че и до днес не е известно къде са изчезнали неговите лични вещи заедно с инструментите. Съседите виждат огромен пожар в двора на къщата на 3 юли. Показанията на 3-та свидетели се разминават значително, но въпреки всичко разследване не е имало. Заключението на патолога от аутопсията е, че няма видима причина за смъртта и го обявява като смърт по непредпазливост. През 2009 година на полицията в Съсекс са предоставени множество документи относно случая, но въпреки всичко последва отказ от провеждането на разследване поради непълни доказателства за убийство.

Този случай остава сред от най-големите загадки в историята на рока. През 2005 година е направен филмът „Стоунд“ за последните месеци от живота на Джоунс и обстоятелствата, при които почива. Строителят, който е бил с него в нощта на 2 юли, признава на смъртния си одър, че той е удавил Брайън, но няколко години по-късно и това е отхвърлено.

Джоунс оставя 5 деца – 4 момчета и момиче, от различни връзки.

Тъй като по времето на смъртта си е на 27 години, той е сред членовете на клуб 27 – починалите на 27 години.

Tara Browne (4 March 1945 – 18 December 1966) was an Irish socialite and heir to a part of the Guinness fortune. His December 1966 death in a car crash was referenced in the Beatles' song "A Day in the Life".