Кой излиза с Arib al-Ma'muniyya?

Arīb al-Ma'mūnīya (en arabe : عريب المأمونية, née en 181/797-98 et morte en 277/890-91, est une qayna (femme formée aux arts du divertissement) du début de la période abbasside, qui a été qualifiée de « plus célèbre chanteuse esclave à avoir jamais résidé à la cour de Bagdad ». Elle a vécu jusqu'à 96 ans et sa carrière s’étend sur les règnes de cinq califes.

Abū Mūsā Muḥammad bin Hārūn al-Amīn (Arabic: أبو موسى محمد بن هارون الأمين; April 787 – 24/25 September 813), better known by just his laqab of al-Amīn (Arabic: الأمين, lit. 'the Trustworthy'), was the sixth Abbasid caliph from 809 to 813.

Al-Amin succeeded his father, Harun al-Rashid, in 809 and ruled until he was deposed and killed in 813, during the civil war by his half-brother, al-Ma'mun.

Ал-Мамун (пълно име: Абул-Абас Абудаллах ал-Мамун ибн Хсарун ал-Рашид,на арабски أبو العباس عبد الله المأمون بن هارون الرشيد; Abū l-ʿAbbās ʿAbd Allāh al-Maʾmūn b. Hārūn ar-Rašīd; *13 септември 786 в Багдад; † 9 август 833 в ал-Будандюн) е седмият абасидски халиф (813 – 833). При него Абасидският халифат постига високо културно ниво.

Ал-Мамун е роден през септември 786 в Багдад като син на Харун ал-Рашид (786 – 809) и персийската му робиня Марадшил. Майка му умира вероятно малко след раждането му и Ал-Мамун е отгледан от Зубайда, арабската майка на Ал-Амин.

След смъртта на баща му Ал-Мамун издига Мерв за своя резиденция и управлява граничните територии на своето частично царство. Става губернатор на Хорасан, но има конфликти с брат си ал-Амин. Избухва гражданска война, брат му е убит и през 813 г. Ал-Мамун е признат от всички за халиф. Влиза триумфално в Багдад през 819 г. Известен е с покровителството си на науката, привлича много учени и основава в Багдад Дом на мъдростта (Бейт ал-хикма). По негово време се утвърждава ролята на улемите в ислямската политика.

Ал-Мамун умира на 9 август 833 в ал-Будандюн (днес Позанти в Турция) по време на поход против Византия. Трупът му е закаран в Тарс и е погребан там. Негов наследник е брат му Ал-Мутазим (833 – 842).