Кой излиза с Claude de Vin des Œillets?

Claude de Vin, Mademoiselle des Œillets styled and known as Mademoiselle des Œillets (French: [dɛz‿œjɛ]; Provence 1637 – Paris, 18 May 1687), was a mistress of King Louis XIV of France and the companion of the official royal mistress and favourite Madame de Montespan. She was known for her involvement in the famous Affair of the Poisons (1679–1680).

Daughter of the actors Nicolas de Vin and Louise Faviot.

She became the trusted lady's companion of Montespan before 1669. During the Affair of the Poisons, she was said to have made more than fifty visits to the poisoners. she was pointed out as the replacement of Montespan in the black masses. She was protected from any persecution by the monarch and Colbert, but the affair implicated Montespan and ruined the latter's relationship with the king.

Œillets retired from court in 1678 to a comfortable life in her Paris residence and country estate, the Château de Suisnes until her death.

1. She had a child by the king, Louise de Maisonblanche (17 June 1676 – 12 September 1718), later "Baroness of La Queue" by marriage. The king never recognised her as his daughter.

Луи XIV (на френски: Louis XIV), наричан Велики (Le Grand), а също Кралят Слънце (le Roi Soleil), e крал на Франция и Навара от 1643 до смъртта му през 1715 година.

Роден е на 5 септември 1638 в Сен Жермен ан Ле. Управлението му започва, когато той е едва четиригодишен и продължава седемдесет и две години, три месеца и осемнадесет дни, което го прави най-дългото документирано управление на световен владетел. Луи XIV започва да управлява лично едва през 1661 г., когато умира неговият пръв министър кардинал Джулио Мазарини. Привърженик на теорията за божественото право на монарха, според която кралската власт има божествен произход и е независима от светски ограничения, Луи продължава усилията на предшествениците си за централизиране на държавата. Той се стреми да премахне остатъците от феодализма, оцелели в някои части на Франция, заставяйки аристокрацията да живее в неговия бляскав Версайски дворец. Тази политика успява да усмири благородниците, много от които участват във въстанието Фронда, избухнало в началото на неговото управление. Именно по негово време Франция става Абсолютна монархия и след смъртта му благородниците, министрите и духовенството започват да си връщат загубената власт.

През по-голямата част от управлението му Франция е водещата европейска сила, като участва в три големи войни (Холандската война, Деветгодишната война и Войната за испанското наследство) и в два по-малки конфликта (Деволюционната война и Войната с Испания от 1683 г.). Кралят насърчава и покровителства видни политически, военни и културни дейци като кардинал Мазарини, Жан-Батист Колбер, Анри дьо Тюрен, Себастиан дьо Вобан, Жан-Батист Молиер, Жан Расин, Жан дьо Лафонтен, Жан-Батист Люли, Луи Льо Во, Андре Льо Нотър.

След смъртта му на 1 септември 1715 във Версай, няколко дни преди да навърши 77 години, Луи XIV е наследен от петгодишния си правнук, който става крал Луи XV.