Кой излиза с Demo?

Антигон II Гонат (на старогръцки: Ἀντίγονος B΄ Γονατᾶς) е македонски цар от династията на Антигонидите от 276 до 239 г.пр. Хр.

Наричан е „втори основател“ на Македония. Дългото му управление, дошло след изтощителните борби на диадохите и келтското нашествие на Балканите, води до вътрешно- и външнополитическо укрепване на македонската държава.

Антигон I Монофталм, Антигон Едноокия (на гръцки: Ἀντίγονος ὁ Μονόφθαλμος, , Μονοφθαλμός; * 382 г. пр. Хр.; † 301 г. пр. Хр. при Ипс) е македонски пълководец, който след смъртта на Александър Велики придобива Памфилия, Ликия, Голяма Фригия и става един от най-важните диадохи.

Антигон е първият от наследниците (диадохи), който иска царската титла за цялото Александрово царство и основава династията на Антигонидите, последният владетелски род от Македония. В периода 306 – 301 г. пр. Хр. той владее цялата азиатска част на Александровото царство от Хелеспонт до Инд.

Антигон е син на Филип от Елимия. Расте вероятно в дома на доведения си баща Периандър в Пела. Има двама братя и един полубрат – Марсий Пелски. Женен е за Стратоника, която произлиза вероятно от македонския царски род на Аргеадите. Двамата имат два сина – Деметрий Полиоркет († 283 г. пр. Хр.) и Филип († 306 г. пр. Хр.).

Връстник е на македонския цар Филип II, при когото служи като пълководец и е негов приятел (hetairoi).

В началото на похода на Александър Велики той командва фаланга от 7000 души. След битката при Граник (334 г. пр. Хр.) Антигон става управител на провинция Фригия (днешна Западна Турция) и трябва да завоюва Мала Азия. След три успешни битки с персийските войски той завладява западна Мала Азия към 331 г. пр. Хр. Александър го награждава допълнително с провинциите Памфилия, Ликаония и Ликия. Според Стария завет Антигон е свидетел на пренасянето на тленните останки на пророк Иеремия в новооснованата Александрия в Египет.

След като се противопоставя на намерението на регента Пердика да се ожени за сестрата на Александър Клеопатра, Антигон бяга със семейството си в Европа, за да се съюзи с Антипатър. Така започва първата диадохска война. Антигон е командир на флота в източното Средиземноморие.

Антигон успява да установи военен контрол в Мала Азия и Сирия и в съюз със сатрапа на Вавилон Селевк предприема настъпление срещу сатрапите на Медия и други източни провинции. През 316 г. пр. Хр. на страната на Антигон преминава войската на Евмен. Това води до териториално разширение в северните сатрапии на Месопотамия.

Антигон е инициатор на Несиотския съюз. С указа от Тир той обявява свобода на елините. Това му дава възможност за постоянно вмешателство във вътрешнополитическите дела на полисите в Елада и островите. С тази цел той създава данъчен окръг, обединяващ островите от Несиотския съюз, противопоставящ се на Лигата на островитяните (начело с остров Делос), който се намира под покровителството на Птолемей I.

След поражението на сина му Деметрий при Газа в 312 г. пр. Хр. и мира от 311 г. пр. Хр. държавата на Антигон се разпростряла от Хелеспонта до Ефрат. В стремежа си да се легитимира като наследник на Александър III Велики, след 309 г. пр. Хр. Антигон приема сестра му Клеопатра и я изпраща в Сарди. Победата на сина му Деметрий в 307 г. пр. Хр. при обсадата на Атина, както и неговото морско сражение при Саламин (остров Кипър) в 306 г. пр. Хр. му дават основание да присвои царски титли на себе си и Деметрий. Той основава столицата Антигонияна р. Оронт.

Вече като монарси Антигон и Деметрий продължават агресивната си политика спрямо другите диадохи. Кампаниите от следващите години не са толкова успешни. Неуспеха си в похода срещу Египет Антигон компенсира с превземането на о. Родос (305 – 304 г. пр. Хр.). Своеобразен опит за реабилитация след неуспехите е организирането на общоелински съюз в Коринт.

Опитите на Антигон I да възстанови единството на империята на Александър Македонски под своето върховенство срещат острата съпротива на останалите диадохи – Лизимах, Птолемей и Селевк, които сключват съюз. През 301 г. пр. Хр. в битката при Ипс, Фригия, армията на Антигон и Деметрий е разбита. Самият Антигон I загива на 80-годишна възраст, но синът му Деметрий успява да се спаси и да продължи династията.

Деметрий I Полиоркет (на старогръцки: Δημήτριος ο Πολιορκητής, в превод Деметрий Обсадителят) е цар на Древна Македония през 294 г. пр. Хр.-288 г. пр. Хр. Той е син на Антигон I Монофталм от династията на Антигонидите. Майка му Стратоника е от царския род на Аргеадите.

Бащата на Деметрий е влиятелният диадох Антигон Монофталм, който се разпореждал в Мала Азия, Сирия и Мидия, и се обявява за цар заедно със сина си през 306 г. пр. Хр., след завладяването на Кипър. В 304 г. пр. Хр. Деметрий е изпратен да завладее Родос, където води продължителна обсада използвайки гигантски съоръжения и машини. Неговият неуспех му донася прозвището Обсадител.

През 302 г. пр. Хр. Деметрий за втори път влиза в Атина, където, като освободител на града от властта на Касандър, получава царски и божествени почести, невиждани за друг елин дотогава. Неговото екстравагантно и нахално поведение обаче предизвиква скандали и настройва гражданите против него.

През 301 г. пр. Хр. Антигон се изправя срещу коалицията на останалите диадохи Птолемей, Селевк, Лизимах и Касандър, които го побеждават и убиват в Битка при Ипсос, Фригия. Деметрий се спасява в Ефес с остатъците от армията си, помирява се със Селевк, действа срещу Лизимах и отново влиза като победител в Атина, въпреки първоначалната съпротива.

В 294 г. пр. Хр., когато Касандър, който държал властта в Македония, умира, между синовете му избухват междуособици за трона. Деметрий се възползва от неуреденото положение, убива с измама претендените и се обявява за цар. Арогантността му съвсем скоро подтикнала македонците да обърнат подкрепата си към царят на Епир, Пир, който обявява война на Деметрий. Съюзните сили на Пир, Лизимах и Птолемей принуждават Деметрий I да напусне Македония (288 г. пр. Хр.) и да отиде в Мала Азия, където Селевк му помага да завземе Киликия от Птолемей I. През 286 г. пр. Хр. обаче Деметрий се обръща срещу съюзника си и напада Сирия, но войските му дезертират и той се предава на Селевк. Прекарва последните три години от живота си в плен, преди да умре в 283 г. пр. Хр. Погребан е в Коринт от сина си Антигон II Гонат.