Кой излиза с Demo?

Антигон II Гонат (на старогръцки: Ἀντίγονος B΄ Γονατᾶς) е македонски цар от династията на Антигонидите от 276 до 239 г.пр. Хр.

Наричан е „втори основател“ на Македония. Дългото му управление, дошло след изтощителните борби на диадохите и келтското нашествие на Балканите, води до вътрешно- и външнополитическо укрепване на македонската държава.

Антигон I Монофталм, Антигон Едноокия (на гръцки: Ἀντίγονος ὁ Μονόφθαλμος, , Μονοφθαλμός; * 382 г. пр. Хр.; † 301 г. пр. Хр. при Ипс) е македонски пълководец, който след смъртта на Александър Велики придобива Памфилия, Ликия, Голяма Фригия и става един от най-важните диадохи.

Антигон е първият от наследниците (диадохи), който иска царската титла за цялото Александрово царство и основава династията на Антигонидите, последният владетелски род от Македония. В периода 306 – 301 г. пр. Хр. той владее цялата азиатска част на Александровото царство от Хелеспонт до Инд.

Антигон е син на Филип от Елимия. Расте вероятно в дома на доведения си баща Периандър в Пела. Има двама братя и един полубрат – Марсий Пелски. Женен е за Стратоника, която произлиза вероятно от македонския царски род на Аргеадите. Двамата имат два сина – Деметрий Полиоркет († 283 г. пр. Хр.) и Филип († 306 г. пр. Хр.).

Връстник е на македонския цар Филип II, при когото служи като пълководец и е негов приятел (hetairoi).

В началото на похода на Александър Велики той командва фаланга от 7000 души. След битката при Граник (334 г. пр. Хр.) Антигон става управител на провинция Фригия (днешна Западна Турция) и трябва да завоюва Мала Азия. След три успешни битки с персийските войски той завладява западна Мала Азия към 331 г. пр. Хр. Александър го награждава допълнително с провинциите Памфилия, Ликаония и Ликия. Според Стария завет Антигон е свидетел на пренасянето на тленните останки на пророк Иеремия в новооснованата Александрия в Египет.

След като се противопоставя на намерението на регента Пердика да се ожени за сестрата на Александър Клеопатра, Антигон бяга със семейството си в Европа, за да се съюзи с Антипатър. Така започва първата диадохска война. Антигон е командир на флота в източното Средиземноморие.

Антигон успява да установи военен контрол в Мала Азия и Сирия и в съюз със сатрапа на Вавилон Селевк предприема настъпление срещу сатрапите на Медия и други източни провинции. През 316 г. пр. Хр. на страната на Антигон преминава войската на Евмен. Това води до териториално разширение в северните сатрапии на Месопотамия.

Антигон е инициатор на Несиотския съюз. С указа от Тир той обявява свобода на елините. Това му дава възможност за постоянно вмешателство във вътрешнополитическите дела на полисите в Елада и островите. С тази цел той създава данъчен окръг, обединяващ островите от Несиотския съюз, противопоставящ се на Лигата на островитяните (начело с остров Делос), който се намира под покровителството на Птолемей I.

След поражението на сина му Деметрий при Газа в 312 г. пр. Хр. и мира от 311 г. пр. Хр. държавата на Антигон се разпростряла от Хелеспонта до Ефрат. В стремежа си да се легитимира като наследник на Александър III Велики, след 309 г. пр. Хр. Антигон приема сестра му Клеопатра и я изпраща в Сарди. Победата на сина му Деметрий в 307 г. пр. Хр. при обсадата на Атина, както и неговото морско сражение при Саламин (остров Кипър) в 306 г. пр. Хр. му дават основание да присвои царски титли на себе си и Деметрий. Той основава столицата Антигония на р. Оронт.

Вече като монарси Антигон и Деметрий продължават агресивната си политика спрямо другите диадохи. Кампаниите от следващите години не са толкова успешни. Неуспеха си в похода срещу Египет Антигон компенсира с превземането на о. Родос (305 – 304 г. пр. Хр.). Своеобразен опит за реабилитация след неуспехите е организирането на общоелински съюз в Коринт.

Опитите на Антигон I да възстанови единството на империята на Александър Македонски под своето върховенство срещат острата съпротива на останалите диадохи – Лизимах, Птолемей и Селевк, които сключват съюз. През 301 г. пр. Хр. в битката при Ипс, Фригия, армията на Антигон и Деметрий е разбита. Самият Антигон I загива на 80-годишна възраст, но синът му Деметрий успява да се спаси и да продължи династията.

Demetrio I (ca. 337 a. C.-283 a. C.), llamado Demetrio Poliorcetes (en griego: Δημήτριος Πολιορκητής, Dēmḗtrios Poliorkētḗs, «asediador de ciudades»), fue rey de Macedonia (294-288 a. C.). Hijo y sucesor de Antígono I Monóftalmos, forma parte de la dinastía antigónida, fundada por su padre.

Se adjudicó el sobrenombre de Poliorcetes, «expugnador de ciudades», por las muchas que había tomado, y en contraposición al dios Zeus, protector y conservador de ciudades. Sin embargo, fracasó en el mayor asedio de todos, el de la ciudad de Rodas (305 a. C.). En conmemoración de esta victoria los rodios erigieron el célebre Coloso de Rodas, una de las Siete Maravillas del Mundo Antiguo.