Кой излиза с Eleonora Duse?

Eleonora Giulia Amalia Duse (Vigevano, 3 ottobre 1858 – Pittsburgh, 21 aprile 1924) è stata un'attrice teatrale italiana.

Soprannominata da Gabriele D'Annunzio la Divina, è la più grande attrice teatrale della sua epoca e una delle più grandi di tutti i tempi, simbolo indiscusso del teatro moderno, fu tutt'altro che una diva comunemente intesa. Il critico contemporaneo Hermann Bahr la definì «la più grande attrice del mondo». Acclamata, compì tournée all'estero recitando sempre in italiano. Ammirata e celebrata all'estero, fu incompresa e non riconosciuta in patria.

Gli spettatori, prima di innamorarsi del suo modo di stare in scena, rimanevano "sconcertati". Per lei il teatro era una "scossa esistenziale", non un'esperienza estetica o culturale. Ha toccato strati profondi, mai visti prima, spingendo l'arte dell'attore a limiti estremi. La sua arte era inafferrabile e dolorosa, fu definita "un fenomeno spirituale" capace di avere "confidenze con l'ignoto".

Insieme ad altri protagonisti del pensiero e dell'arte del suo tempo, da Nietzsche a Ibsen, ha trasformato la coscienza del XX secolo. Molti grandi maestri del Novecento l'hanno considerata compagna di strada.

Cordula "Lina" Poletti (27 August 1885 – 12 December 1971) was an Italian writer, poet, playwright, and feminist. Often described as beautiful and rebellious, she was prone to wear men's clothing and is considered one of the first women in Italy to openly declare her lesbianism.

Габриеле Д'Анунцио (на италиански: Gabriele D'Annunzio), роден Габриеле д'Анунцио (Gabriele d'Annunzio), е италиански писател, поет, драматург, военен, политик, журналист и патриот, символ на Декадентството (по-точно на течението на Естетизма) и прославена фигура от Първата световна война. През 1924 г. крал Виктор Емануил III му дава титлата „Княз на Монтеневозо“.

Наричан „Пророка“ (на итал. il Vate) (подобно на Джозуе Кардучи), певец на Умбертинова Италия, и също „Въображаемия“ (l'Immaginario), той заема водеща позиция в италианската литература от около 1889 до 1910 г. и през политическия живот от 1914 до 1924 г. Определян е като „изключителен и последен интерпретатор на най-устойчивата италианска поетична традиция“. Като политическа фигура оставя отпечатък върху епохата си и оказва значително влияние върху последвалите събития.

Неговото изкуство е толкова решаващо за масовата култура, че повлиява на обичаите и традициите, и не само, в Италия от неговото време: период, който по-късно е определен като Данунцианство.

Повечето му романи са издадени на български: „Наслаждение“ (Il piacere) – през 1918 и 1992 г., „Невинна жертва“ или „Невинният“ (L'innocente) – през 1919 и 1993 г., „Тържеството на смъртта“ (Il trionfo della morte) – през 1918 г., „Девственици“ (Le vergini delle rocce) – през 1912 и 1918 г. и „Джовани Епископо“ (Giovanni Episcopo) – през 1918 г.