Кой излиза с Françoise-Athénaïs de Rochechouart, Marquise de Montespan?

Françoise-Athénaïs de Rochechouart de Mortemart, Marquise of Montespan (5 October 1640 – 27 May 1707), commonly known as Madame de Montespan (French: [madam də mɔ̃tɛspɑ̃]), was a French noblewoman and the most celebrated royal mistress of King Louis XIV. During their romantic relationship, which lasted from the late 1660s to the late 1670s, she was sometimes referred to by contemporaries as the "true Queen of France" due to the pervasiveness of her influence at court.

Born into the House of Rochechouart, one of the oldest noble families of France, Françoise-Athénaïs married the Marquis of Montespan in 1663. She then became a maid of honour to Princess Henrietta, Duchess of Orléans, and later a lady-in-waiting to Queen Maria Theresa. Noted for her great beauty and wit, she carefully cultivated a relationship with Louis XIV and eventually supplanted Louise de La Vallière as his favourite. She had seven children by the king, six of them later legitimised but only four survived infancy. She mostly entrusted her children to Madame Scarron, who as the Marquise de Maintenon was later to replace her in the king's affections.

Madame de Montespan's alleged involvement in the Affair of the Poisons, which began in 1677, severely damaged her reputation and resulted in her fall from royal favour. In 1691, she withdrew to the convent of Filles de Saint-Joseph in Paris, but left thirteen years later when she relocated to the Château d'Oiron. She devoted the rest of her life to charity, patronage and penance until her death in 1707 at the age of 66. She is an ancestress of several royal houses in Europe, including those of Spain, Italy, Bulgaria, Portugal, Belgium and Luxembourg.

Луи XIV (на френски: Louis XIV), наричан Велики (Le Grand), а също Кралят Слънце (le Roi Soleil), e крал на Франция и Навара от 1643 до смъртта му през 1715 година.

Роден е на 5 септември 1638 в Сен Жермен ан Ле. Управлението му започва, когато той е едва четиригодишен и продължава седемдесет и две години, три месеца и осемнадесет дни, което го прави най-дългото документирано управление на световен владетел. Луи XIV започва да управлява лично едва през 1661 г., когато умира неговият пръв министър кардинал Джулио Мазарини. Привърженик на теорията за божественото право на монарха, според която кралската власт има божествен произход и е независима от светски ограничения, Луи продължава усилията на предшествениците си за централизиране на държавата. Той се стреми да премахне остатъците от феодализма, оцелели в някои части на Франция, заставяйки аристокрацията да живее в неговия бляскав Версайски дворец. Тази политика успява да усмири благородниците, много от които участват във въстанието Фронда, избухнало в началото на неговото управление. Именно по негово време Франция става Абсолютна монархия и след смъртта му благородниците, министрите и духовенството започват да си връщат загубената власт.

През по-голямата част от управлението му Франция е водещата европейска сила, като участва в три големи войни (Холандската война, Деветгодишната война и Войната за испанското наследство) и в два по-малки конфликта (Деволюционната война и Войната с Испания от 1683 г.). Кралят насърчава и покровителства видни политически, военни и културни дейци като кардинал Мазарини, Жан-Батист Колбер, Анри дьо Тюрен, Себастиан дьо Вобан, Жан-Батист Молиер, Жан Расин, Жан дьо Лафонтен, Жан-Батист Люли, Луи Льо Во, Андре Льо Нотър.

След смъртта му на 1 септември 1715 във Версай, няколко дни преди да навърши 77 години, Луи XIV е наследен от петгодишния си правнук, който става крал Луи XV.