Кой излиза с Galeria Lysistrate?

Galeria Lysistrate or Lysistrata (2nd-century) was the concubina of the Roman emperor Antoninus Pius.

She was originally the slave of Pius's wife, Faustina the Elder and later manumitted. She became the acknowledged companion of Antoninus Pius after the death of Faustina in 138. Emperors often refrained from taking a second wife so as not to complicate issues of inheritance but committed to monogamous concubinage with a woman of markedly lower social status as an alternative to marriage. Lysistrata reportedly had a great deal of influence during the later reign of Pius.

Тит Аврелий Фулвий Бойоний Арий Антонин Пий (на латински: Titus Aurelius Fulvius Boionius Arrius Antoninus Pius) е римски император от 138 до 161 г., член на династията на Антонините и четвърти поред от т.нар. „Петима добри императори“.

Наследник на благородническата фамилия Аврелии, с корени в галския град Немаус (Ним), Антонин прави успешна кариера на сенатор и управител на Азия и Сирия, достига консулство през 120 г., ставайки доверено лице на император Адриан, когото впоследствие наследява. Антонин получава от Сената прозвището Пий („благочестив“) заради предаността му Адриан, който е обожествен по негово настояване, въпреки първоначалното несъгласие на повечето от сенаторите.

Придържа се към относително мирна и насочена към подобряване на положението на простолюдието политика. Той поддържа близко сътрудничество с консервативното сенатско ръководство. В културно-идеологически аспект Антонин изоставя новаторския курс на космополитност провеждан от Адриан и се стреми отново да изтъкне водещото място на Рим и Италия спрямо провинциите.

На Марсово поле в Рим е издигната паметна колона в чест на военните му победи. Друга забележителна постройка от времето на Антонин е храмът мавзолей на Антонин и Фаустина (първоначално посветен посмъртно само на жена му Фаустина Стара).

През март месец 161 г. Антонин се разболява от треска и на 7 март умира. Причислен е към обожествените императори. Неговото управление става модел за подражание на следващите владетели, някои от които приемат името Антонин в знак на почит към него и добавят титлата Пий (Pius) към официалните си звания.