Кой излиза с Glycera?

Glykera war eine berühmte aus Athen stammende Hetäre der zweiten Hälfte des 4. Jahrhunderts v. Chr.

Nach dem Tod der Pythionike (zwischen 329 v. Chr. und 324 v. Chr.) holte sie Harpalos, der von Alexander dem Großen eingesetzte Verwalter Babylons, nach Tarsos. Hier hielt er Glykera auf Kosten des Staatsschatzes aus. Er ordnete für sie königliche Ehren an, was zu Spott und Unmut bei den Griechen führte. Durch ihre Vermittlung schickte Harpalos Getreide nach Athen, was ihm im Gegenzug das athenische Bürgerrecht einbrachte. Glykera begleitete Harpalos bei dessen Flucht vor dem aus Indien zurückkehrenden Alexander nach Athen. Dort blieb sie, auch nachdem Harpalos die Stadt wieder verlassen musste, und wurde angeblich die Geliebte des Dichters Menander.

Der ansonsten unbekannte Bildhauer Herodotos soll eine Statue von ihr geschaffen haben.

Харпал (на старогръцки: Ἅρπαλος) е македонски благородник, приятел и управител на хазната на Александър Велики по времето на похода против Ахеменидското царство.

Харпал е син на Махата и брат на Филип и има добър контакт още като млад с бащата на Александър Филип II. Той е приятел на Александър, през 336 г. пр. Хр. по времето на „Пиксодар-аферата“ отива с него в изгнание и го придружава в Похода на Александър. През 333 г. пр. Хр. той отива с открадната сума от царската хазна от Мала Азия в Мегара, но е помилван от Александър и след битката при Гавгамела е назначен дори за управител на царската хазна в Екбатана, докато Александър преследва персийския велик цар Дарий III. Харпал е също отговорен за снабдяването на войските.

По време на похода на Александър в Индия Харпал прахосва големи суми от хазната и води разкошен живот във Вавилон и си взема ок. 329 г. пр. Хр. атенианската хетера Питионика за любовница. След нейната смърт (преди 324 г. пр. Хр.) Харпал я издига на богиня като „Афродита Pythionike“ и я чества култово. При връщането на Александър през 324 г. пр. Хр., той бяга с 5000 сребърни таланти и 6000 гръцки наемници в Атина, където след подкупи получава почетно гражданство.

От Атина се иска предаването на избягалия Харпал, но той успява да избяга на Крит, където е убит от спатанеца Тиброн, командир на наемниците. В Атина са обвинени в подкуп чрез Харпал (Процес Харпал, наречен „аферата Харпал“) и осъдени множество от знатните мъже, между тях Демостен.

Менандър (на латински: Menandros, гръцки: Μένανδρος, латинизирано: Menander; * 342 г. / 341 пр.н.е. в Кефизия до Атина; † 291/ 290 пр.н.е. вероятно при къпане) е древногръцки драматург, най-видният представител на новата атическа комедия.

Менандър има големи заслуги за укрепването на литературното койне. До 6 век той е един от най-четените автори. Причината да не влезе във византийските библиотеки и да остане неизвестен в Средновековието е класицизмът, развил се на границата на двете хилядолетия и предопределил критериите на византийските филолози. На своите съвременници изглежда прекалено изтънчен. Менандровите формули стихове разпространяват практическа философия на живота, значително по-непатетична, ако я сравним с не по-малко популярната Еврипидова гномика.