Кой излиза с Хефестион?

Хефестион (на старогръцки: Ἡφαιστίων, Hephaistion, * 360 г. пр. Хр. в Пела, Македония, † зимата 324/323 г. пр. Хр. в Екбатана), син на Аминтор, е македонски благородник, най-близък приятел, военачалник, телохранител, организатор и вероятно любимият на Александър Велики. Той се издига до втория мъж в царството.

Хефестион е на една възраст с Александър, расте заедно с него в Пела, и двамата са обучавани от Аристотел.

През 327 г. пр. Хр. той е в Индия и по нареждане на Александър основава множество градове.

Той е най-главният (somatophylax) от 33 телохранители (трирархи) на Александър. През пролетта 324 г. пр. Хр. той е повишен на хилиарх и е командир на над 1000 мъже от царския телохранителен гвардейски полк и също на цялата телохранителна гвардия от 10 000 „неумиращи“. Той е вторият по ранг след царя. На масовата сватба в Суза Александър го жени за Дрипетис, дъщерята на победения персийски велик цар Дарий III и сестра на неговата годеница с името Статеира; понеже синовете им трябва да са братовчеди. Така Хефестион става зет на Александър и член на великата царска фамилия.

През късната есен 324 г. пр. Хр. Хефестион се разболява в Екбатана и умира на седмия ден, без да може Александър да го види жив. Александър тъгува много, три дена не ял и пил, и нарежда траур в цялата империя. Жреците от „Оаза Сива“ не му разрешават да го издигне на бог, а само на герой (херос). Той му издига два геройски храма – в Александрия и на остров Фарос, където е стоял световноизвестният фар.

Трупът му е грижливо балсимиран. Пердика получава задачата да го пренесе във Вавилон, където следващата година обществено е изгорен и погребан. За строежа на 5-етажната гробница с форма на вавилонска стълбищна пирамида и провеждане на траурни игри са били необходими 10 000 – 12 000 таланта. Създадената за Хефестион служба хилиарх повече не е давана, за да се запази споменът за него.

В Екбатана (днес Хамадан, Иран) Александър поставя каменен лъв като паметник за Хефестион.

Александър III Македонски или Александър Велики (на гръцки: Αλέξανδρος Γ' ο Μακεδών или Μέγας Ἀλέξανδρος; Мегас Александрос) е цар (василевс) на античното царство Македония и хегемон на Коринтския съюз от 336 г. пр.н.е. до смъртта си в 323 г. пр.н.е.

Роден е на 20 юли 356 г. пр. Хр. в Пела и умира на 10 или 11 юни 323 г. пр. Хр. в завладения от него Вавилон. Син е на цар Филип II Македонски и Олимпиада Македонска. Едва двадесетгодишен наследява престола от своя баща и през по-голямата част от своето царуване води безпрецедентни за времето си военни кампании в Близкия изток. Преди да навърши тридесет години Александър III създава една от най-големите империи на древния свят, която се простира от Гърция през Египет до долината на река Инд. Непобедим в битките, Александър Македонски е смятан за един от най-успешните командири в цялата история.

До 16-годишна възраст Александър е обучаван от философа Аристотел. Когато се възкачва на престола през 336 г. пр. Хр, след убийството на Филип, Александър наследява силно царство и опитна армия. В 334 г. пр. Хр. младият владетел нахлува в Персийската империя на Ахеменидите, владееща Мала Азия, и започва поредица от военни кампании, продължили десет години. Александър III сломява силите на Персия в серия от решителни битки, като ключови са тези при Иса и Гавгамела и напълно завладява териториите на империята до река Инд. В стремежа си да достигне до „края на света и Великото външно море“, той нахлува в Индия в 326 г. пр. Хр, но в крайна сметка е принуден да се върне по искане на неговите войски. Александър Велики умира в 323 г. пр. Хр във Вавилон – градът, който той планира да направи своя столица – оставяйки неосъществени поредица планирани кампании, на първо място инвазията на Арабия. Години след смъртта му серия от граждански войни разкъсват неговата империя на няколко държави, управлявани от диадохите – оцелелите негови стратези и наследници.

Александър основава двадесет града, носещи името му, най-известен от тях е Александрия в Египет. Основаването на градове колонии от Александър Велики и разпространението на гръцката култура на Изток дават начало на новата елинистическа цивилизация. Александър Македонски придобива образ на легендарен класически герой, подобен на Ахил, и заема важно място в историята и мита на гръцки и негръцки култури. Той се превръща в еталон, с когото военните лидери се сравняват, а военни академии по целия свят все още изучават тактиките му за водене на битки.