Кой излиза с Александър III Македонски?

Александър III Македонски или Александър Велики (на гръцки: Αλέξανδρος Γ' ο Μακεδών или Μέγας Ἀλέξανδρος; Мегас Александрос) е цар (василевс) на античното царство Македония и хегемон на Коринтския съюз от 336 г. пр.н.е. до смъртта си в 323 г. пр.н.е.

Роден е на 20 юли 356 г. пр. Хр. в Пела и умира на 10 или 11 юни 323 г. пр. Хр. в завладения от него Вавилон. Син е на цар Филип II Македонски и Олимпиада Македонска. Едва двадесетгодишен наследява престола от своя баща и през по-голямата част от своето царуване води безпрецедентни за времето си военни кампании в Близкия изток. Преди да навърши тридесет години Александър III създава една от най-големите империи на древния свят, която се простира от Гърция през Египет до долината на река Инд. Непобедим в битките, Александър Македонски е смятан за един от най-успешните командири в цялата история.

До 16-годишна възраст Александър е обучаван от философа Аристотел. Когато се възкачва на престола през 336 г. пр. Хр, след убийството на Филип, Александър наследява силно царство и опитна армия. В 334 г. пр. Хр. младият владетел нахлува в Персийската империя на Ахеменидите, владееща Мала Азия, и започва поредица от военни кампании, продължили десет години. Александър III сломява силите на Персия в серия от решителни битки, като ключови са тези при Иса и Гавгамела и напълно завладява териториите на империята до река Инд. В стремежа си да достигне до „края на света и Великото външно море“, той нахлува в Индия в 326 г. пр. Хр, но в крайна сметка е принуден да се върне по искане на неговите войски. Александър Велики умира в 323 г. пр. Хр във Вавилон – градът, който той планира да направи своя столица – оставяйки неосъществени поредица планирани кампании, на първо място инвазията на Арабия. Години след смъртта му серия от граждански войни разкъсват неговата империя на няколко държави, управлявани от диадохите – оцелелите негови стратези и наследници.

Александър основава двадесет града, носещи името му, най-известен от тях е Александрия в Египет. Основаването на градове колонии от Александър Велики и разпространението на гръцката култура на Изток дават начало на новата елинистическа цивилизация. Александър Македонски придобива образ на легендарен класически герой, подобен на Ахил, и заема важно място в историята и мита на гръцки и негръцки култури. Той се превръща в еталон, с когото военните лидери се сравняват, а военни академии по целия свят все още изучават тактиките му за водене на битки.

Хефестион (на старогръцки: Ἡφαιστίων, Hephaistion, * 360 г. пр. Хр. в Пела, Македония, † зимата 324/323 г. пр. Хр. в Екбатана), син на Аминтор, е македонски благородник, най-близък приятел, военачалник, телохранител, организатор и вероятно любимият на Александър Велики. Той се издига до втория мъж в царството.

Хефестион е на една възраст с Александър, расте заедно с него в Пела, и двамата са обучавани от Аристотел.

През 327 г. пр. Хр. той е в Индия и по нареждане на Александър основава множество градове.

Той е най-главният (somatophylax) от 33 телохранители (трирархи) на Александър. През пролетта 324 г. пр. Хр. той е повишен на хилиарх и е командир на над 1000 мъже от царския телохранителен гвардейски полк и също на цялата телохранителна гвардия от 10 000 „неумиращи“. Той е вторият по ранг след царя. На масовата сватба в Суза Александър го жени за Дрипетис, дъщерята на победения персийски велик цар Дарий III и сестра на неговата годеница с името Статеира; понеже синовете им трябва да са братовчеди. Така Хефестион става зет на Александър и член на великата царска фамилия.

През късната есен 324 г. пр. Хр. Хефестион се разболява в Екбатана и умира на седмия ден, без да може Александър да го види жив. Александър тъгува много, три дена не ял и пил, и нарежда траур в цялата империя. Жреците от „Оаза Сива“ не му разрешават да го издигне на бог, а само на герой (херос). Той му издига два геройски храма – в Александрия и на остров Фарос, където е стоял световноизвестният фар.

Трупът му е грижливо балсимиран. Пердика получава задачата да го пренесе във Вавилон, където следващата година обществено е изгорен и погребан. За строежа на 5-етажната гробница с форма на вавилонска стълбищна пирамида и провеждане на траурни игри са били необходими 10 000 – 12 000 таланта. Създадената за Хефестион служба хилиарх повече не е давана, за да се запази споменът за него.

В Екбатана (днес Хамадан, Иран) Александър поставя каменен лъв като паметник за Хефестион.

Bagoas (en grec ancien Βαγώας / Bagôas, en vieux persan Bagoi) est un eunuque perse, favori de Darius III puis d'Alexandre le Grand. Bagoas est un nom d'origine perse qui désigne un eunuque. Il ne doit pas être confondu avec Bagoas, le favori d'Artaxerxès III, qui a fait mettre au pouvoir Darius III.

Кампаспа (на старогръцки: Καμπάσπη; на латински: Campaspe, Pancaspen, Pacate) е хетера на Александър Македонски от Лариса, муза за художника Апелес.

Клавдий Елиан предава за слуха, че Кампаспа е първата жена съблазнила Александър Велики.

Барсина (на гръцки: Βαρσινη; на латински: Barsine) е дъщеря на персийския сатрап Артабаз II на Фригия и любовница на Александър Македонски, на когото ражда син – Херакъл.

Първо се омъжва за генерал Ментор (385 – 340 пр.н.е.), с когото има син и дъщеря. След неговата смърт се омъжва за брат му Мемнон от Родос, който командва персийската войска против Александър. Мемнон я изпраща при Дарий III. След битката при Иса през 333 г. пр.н.е. тя е взета в 332 г. пр.н.е. като трофей от Александър Македонски, заедно с целия двор от персийския цар Дарий.

На 36-годишна възраст ражда в Бактрия през 327 г. пр.н.е. на Александър първото му дете — Херакъл. По това време Александър е на 29 г. Александър се жени за Роксана, която му ражда през 323 г. пр.н.е. Александър IV Македонски.

Барсина и синът ѝ се оттеглят в Пергам. Херакъл се съюзява с диадоха на Македония Полиперхон. Барсина и 18-годишният Херакъл са убити през 309 г. пр.н.е. по заповед на Касандър

Дъщеря ѝ се омъжва на масовата сватба в Суза за Неарх, приятел и адмирал на Александър Македонски.

Cleophis (Sanskrit: Kripa ) was an Assacani queen and key figure in the war between the Assacani people and Alexander the Great. Cleophis was the mother of Assacanus, the Assacanis' war-leader at the time of Alexander's invasion in 326 BCE. After her son's death in battle, Cleophis assumed command and negotiated a settlement that allowed her to retain her status. Later accounts claim Cleophis had a son by Alexander, a notion dismissed by historians.

The Assacani (called Ashvakas in Sanskrit, from the word Ashva, meaning "horse") were an independent people who lived in parts of the Swat and Buner valleys in ancient Gandhara. These highlanders were rebellious, fiercely independent clans who resisted subjugation.