Кой излиза с Кампаспа?

Campaspe (; Greek: Καμπάσπη, Kampaspē), or Pancaste (; Greek: Παγκάστη, Pankastē; also Pakate), was a supposed mistress of Alexander the Great and a prominent citizen of Larissa in Thessaly. No Campaspe appears in the five major sources for the life of Alexander and the story may be apocryphal. The biographer Robin Lane Fox traces her legend back to the Roman authors Pliny (Natural History), Lucian of Samosata and Aelian's Varia Historia. Aelian surmised that she initiated the young Alexander in love.

According to tradition, she was painted by Apelles, who had the reputation in antiquity for being the greatest of painters. The episode occasioned an apocryphal exchange that was reported in Pliny's Natural History: "Seeing the beauty of the nude portrait, Alexander saw that the artist appreciated Campaspe (and loved her) more than he. And so Alexander kept the portrait, but presented Campaspe to Apelles." Fox describes this bequest as "the most generous gift of any patron and one which would remain a model for patronage and painters on through the Renaissance." Apelles also used Campaspe as a model for his most celebrated painting of Aphrodite "rising out of the sea", the iconic Venus Anadyomene, "wringing her hair, and the falling drops of water formed a transparent silver veil around her form".

Александър III Македонски или Александър Велики (на гръцки: Αλέξανδρος Γ' ο Μακεδών или Μέγας Ἀλέξανδρος; Мегас Александрос) е цар (василевс) на античното царство Македония и хегемон на Коринтския съюз от 336 г. пр.н.е. до смъртта си в 323 г. пр.н.е.

Роден е на 20 юли 356 г. пр. Хр. в Пела и умира на 10 или 11 юни 323 г. пр. Хр. в завладения от него Вавилон. Син е на цар Филип II Македонски и Олимпиада Македонска. Едва двадесетгодишен наследява престола от своя баща и през по-голямата част от своето царуване води безпрецедентни за времето си военни кампании в Близкия изток. Преди да навърши тридесет години Александър III създава една от най-големите империи на древния свят, която се простира от Гърция през Египет до долината на река Инд. Непобедим в битките, Александър Македонски е смятан за един от най-успешните командири в цялата история.

До 16-годишна възраст Александър е обучаван от философа Аристотел. Когато се възкачва на престола през 336 г. пр. Хр, след убийството на Филип, Александър наследява силно царство и опитна армия. В 334 г. пр. Хр. младият владетел нахлува в Персийската империя на Ахеменидите, владееща Мала Азия, и започва поредица от военни кампании, продължили десет години. Александър III сломява силите на Персия в серия от решителни битки, като ключови са тези при Иса и Гавгамела и напълно завладява териториите на империята до река Инд. В стремежа си да достигне до „края на света и Великото външно море“, той нахлува в Индия в 326 г. пр. Хр, но в крайна сметка е принуден да се върне по искане на неговите войски. Александър Велики умира в 323 г. пр. Хр във Вавилон – градът, който той планира да направи своя столица – оставяйки неосъществени поредица планирани кампании, на първо място инвазията на Арабия. Години след смъртта му серия от граждански войни разкъсват неговата империя на няколко държави, управлявани от диадохите – оцелелите негови стратези и наследници.

Александър основава двадесет града, носещи името му, най-известен от тях е Александрия в Египет. Основаването на градове колонии от Александър Велики и разпространението на гръцката култура на Изток дават начало на новата елинистическа цивилизация. Александър Македонски придобива образ на легендарен класически герой, подобен на Ахил, и заема важно място в историята и мита на гръцки и негръцки култури. Той се превръща в еталон, с когото военните лидери се сравняват, а военни академии по целия свят все още изучават тактиките му за водене на битки.