Кой излиза с John Cazale?

John Holland Cazale (; August 12, 1935 – March 13, 1978) was an American actor. He appeared in five films over seven years, each of which was nominated for the Academy Award for Best Picture at their respective awards ceremonies. Cazale started as a theater actor in Boston, ranging from regional, to off-Broadway, to Broadway acting alongside Al Pacino, Meryl Streep, and Sam Waterston. Cazale soon became one of Hollywood's premier character actors, starting with his role as the doomed, weak-minded Fredo Corleone alongside longtime friend Pacino in Francis Ford Coppola's The Godfather (1972) and The Godfather Part II (1974). He then appeared in Coppola's The Conversation (1974) and Sidney Lumet's Dog Day Afternoon (1975), the latter of which earned him a Golden Globe Award nomination. In 1977, Cazale was diagnosed with lung cancer, but chose to complete his role in The Deer Hunter (1978). Shortly after filming was completed, he died in New York City on March 13, 1978, aged 42. Archive footage of Cazale in the role of Fredo appears in The Godfather Part III (1990).

Theatrical producer Joseph Papp called Cazale "an amazing intellect, an extraordinary person and a fine, dedicated artist". David Thomson writes that "It is the lives and works of people like John Cazale that make filmgoing worthwhile." A documentary tribute to Cazale, I Knew It Was You, was screened at the 2009 Sundance Film Festival featuring interviews with Pacino, Streep, Robert De Niro, Gene Hackman, Richard Dreyfuss, Francis Ford Coppola, Sidney Lumet and Steve Buscemi.

Мери Луиз „Мерил“ Стрийп (на английски: Meryl Streep, родена Mary Louise Streep) е американска актриса, работеща в киното, театъра и телевизията. Считана е за най-великата жива актриса и една от най-великите на всички времена.

Носителка е на множество отличия през цялата си кариера, обхващаща повече от четири десетилетия, включително рекордните 21 номинации за „Оскар“, спечелвайки три, и рекордните 33 номинации за „Златен глобус“, спечелвайки осем, както и 2 награди Еми и 2 награди на БАФТА. Тя има най-много номинации за „Оскар“ и за „Златен глобус“ от всички актриси и актьори в историята.

Стрийп прави своя сценичен дебют през 1975 г. в Trelawny of the Wells и през 1976 г. е номинирана за наградата „Тони“ за играта си в пиесите 27 Wagons Full of Cotton и A Memory of Two Mondays. През 1977 г. прави своя дебют в игрален филм в „Джулия“. Печели първата си награда „Еми в праймтайма“ през 1978 г. за минисериала „Холокост“ и получава първата си номинация за „Оскар“ за „Ловецът на елени“ същата година. Печели „„Оскар“ за най-добра поддържаща женска роля за ролята на проблемна съпруга в „Крамър срещу Крамър“ (1979), последвана от „„Оскар“ за най-добра женска роля за ролята на оцеляла от Холокоста в „Изборът на Софи“ (1982). Тя продължава да печели награди и признание от критиците за филмовата си работа през 80-те и 90-те години. Търговският успех варира, като „Далеч от Африка“ (1985), „Смъртта ѝ прилича“ (1992) и „Мостовете на Медисън“ (1995) са най-финансово успешни през този период.

Стрийп възвръща славата си през следващите десетилетия с водещи роли в „Адаптация.“, „Часовете“ (и двата от 2002 г.), „Дяволът носи Прада“ (2006), „Съмнения“, „Mamma Mia!“ (и двата от 2008 г.), „Джули и Джулия“, „Не е лесно“ (и двата от 2009 г.), „Вдън горите“ (2014), „Вестник на властта“ (2017) и „Малки жени“ (2019), и печели третия си „Оскар“ за ролята си на Маргарет Тачър в „Желязната лейди“ (2011). Нейните телевизионни роли включват минисериала „Ангели в Америка“ (2003), за който получава втората си награда „Еми в праймтайма“, „Големи малки лъжи“ (2019) на Хоум Бокс Офис и „Убийства в сградата“ (2023) на Хулу.

Стрийп е носителка на много почетни награди, включително Наградата на AFI за цялостна кариера през 2004 г., Гала трибют от Филмовото общество на Линкълн център през 2008 г. и Наградата на Кенеди център през 2011 г. за нейния принос към американската култура чрез сценичните изкуства. Президентът Барак Обама я награждава с Националния медал на изкуствата през 2010 г. и с Президентския медал на свободата през 2014 г. През 2003 г. френското правителство я прави командир на Ордена на изкуствата и литературата. Тя получава наградата „Златен глобус“ на името на Сесил Б. Демил през 2017 г. Получава и звезда на Холивудската алея на славата през 1998 г.