Кой излиза с Linda Keith?

Linda Keith (born 1946) is a former British fashion model, best known for her work for Vogue magazine during the 1960s as well as her involvement in the rock music scene during the Swinging Sixties.

Джеймс (Джими) Маршал Хендрикс (на английски: James Marshall "Jimi" Hendrix), роден Джони Алън Хендрикс (на английски: Johnny Allen Hendrix), 27 ноември 1942 г. – 18 септември 1970 г. е американски китарист, певец, текстописец и продуцент, смятан за най-виртуозния и влиятелен изпълнител на електрическа китара в историята на рок музиката.

Поставен е на първо място в класацията на списание „Ролинг Стоун“. Изграждането му като музикант е повлияно от блус-китаристите Би Би Кинг, Албърт Кинг, Ти Боун Уокър и Мъди Уотърс. Той обогатява начина на свирене на рок-китарата с използването на фийдбек, дисторшън и други специални ефекти, подобно на други китаристи като Дейв Дейвис от Кинкс и Пийт Тауншънд от Ху, но дълбокото познаване на блус, соул и ритъм енд блус стилистиката позволява на Хендрикс да достигне до едно уникално звучене и да създаде неповторим собствен почерк.

Той също е завършен композитор, чиито песни са изпълнявани от стотици музиканти. Хендрикс е един от първите, които използват звукозаписното студио за разширяване и обогатяване на музикалните си идеи. Освен това, имиджът му на рок-звезда го поставя редом до Литъл Ричард, Чък Бери, Елвис Пресли и Бийтълс.

Джими Хендрикс е един от най-ярките символи на хипи движението през 60-те години на миналия век.

Keith Richards (Dartford, 18 december 1943) is een Brits gitarist, songwriter, zanger, producer en medeoprichter van de Engelse rockband The Rolling Stones.

Lewis Brian Hopkins Jones, dit Brian Jones, né le 28 février 1942 à Cheltenham (Gloucestershire) et mort le 3 juillet 1969 à Hartfield (Sussex de l'Est), est un musicien multi-instrumentiste britannique.

Icône des années 1960, il est le fondateur et le multi-instrumentiste des Rolling Stones, groupe pour lequel il a joué de 1962 à 1969. Originellement guitariste et harmoniciste, Brian Jones maîtrise de nombreux instruments. À partir de l'album Aftermath (1966), il intègre à de nombreux titres des instruments alors peu communs dans le rock and roll comme la flûte, le dulcimer, le sitar ou encore le mellotron. Le point culminant de cette instrumentation élargie est atteint dans l'album Their Satanic Majesties Request (1967). Il influence ainsi considérablement la musique des Stones dans leur période 1962-1969.

Leader du groupe à ses débuts sans jamais être véritablement considéré comme un compositeur à part entière, il est ensuite relégué au second plan par l'influence grandissante du duo Mick Jagger et Keith Richards. À partir de 1966, il connaît de sérieux problèmes de drogue ainsi que des difficultés dans sa vie sentimentale, devenant de moins en moins impliqué et n'apportant plus son talent qu'aux arrangements. Finalement, en raison de son caractère déjà difficile, son absence des studios et des problèmes judiciaires qui l'empêchent de participer aux futures tournées, il est contraint de quitter les Rolling Stones en juin 1969. À peine un mois après, il est retrouvé mort dans la piscine de sa résidence au sud de Londres. Sa disparition marque un changement dans la musique du groupe.

Il est un des symboles de la révolution des mœurs des années 1960 en Europe. Le bassiste originel des Stones, Bill Wyman, a dit de lui :

« … Il a créé le groupe. Il a choisi les membres. Il a nommé le groupe. Il a choisi la musique qu'on jouait. Il nous a trouvé des concerts… Très influent, très important, et puis il a perdu son pouvoir peu à peu — extrêmement intelligent — et il l'a gâché et tout s'est envolé. »