Кой излиза с Lord Alfred Douglas?

Lord Alfred Bruce Douglas (22 October 1870 – 20 March 1945), also known as Bosie Douglas, was an English poet and journalist, and a lover of Oscar Wilde. At the University of Oxford, he edited an undergraduate journal, The Spirit Lamp, that carried a homoerotic subtext, and met Wilde, starting a close but stormy relationship. Douglas's father, John Douglas, 9th Marquess of Queensberry, abhorred it and set out to humiliate Wilde, publicly accusing him of homosexuality. Wilde sued him for criminal libel, but Queensberry produced witnesses who attested to the truth of his claim, and Wilde was later imprisoned. On his release, he briefly lived with Douglas in Naples, but they had separated by the time Wilde died in 1900. Douglas married a poet, Olive Custance, in 1902 and had a son, Raymond.

On converting to Catholicism in 1911, he repudiated homosexuality, and in a Catholic magazine, Plain English, expressed openly antisemitic views, but rejected the policies of Nazi Germany. He was jailed for libelling Winston Churchill over claims of World War I misconduct. Douglas wrote several books of verse, some in a homoerotic Uranian genre. The phrase "The love that dare not speak its name" appears in one (Two Loves), though it is widely misattributed to Wilde.

Оскар Фингъл О'Флаърти Уилс Уайлд (на английски: Oscar Fingal O'Flahertie Wills Wilde), накратко Оскар Уайлд е ирландски драматург, писател и поет. Той става един от най-популярните драматурзи в Лондон в началото на 90-те години на XIX век, по време на късновикторианската Англия. Неговата известност се дължи предимно на епиграмите и пиесите му, романа му „Портретът на Дориан Грей“ (1890 г.) и обстоятелствата, свързани с лишаването му от свобода и ранната му смърт.

Родителите на Уайлд са успешни англо-ирландски интелектуалци в Дъблин. Той е привърженик на философията на естетизма. След университета Оскар Уайлд се премества в Лондон и след успеха си заживява в модерни културни и социални кръгове. Хапливото му остроумие, безупречното му облекло и блестящото му умение да води разговор го правят една от най-известните личности на неговото време. Пише драмата „Саломе“ през 1891 г. на френски език, докато е в Париж.

Макар да е сред най-големите знаменитости на своето време, Уайлд претърпява съкрушителен провал и е отхвърлен от лондонското висше общество заради непристойно поведение. Осъден е на две години затвор и тежък труд, от 1895 до 1897 г. При освобождаването си незабавно заминава за Франция, без да се завръща в Ирландия или Великобритания. Умира в Париж на 46-годишна възраст.