Кой излиза с Lytton Strachey?

Giles Lytton Strachey, né le 1^er mars 1880 à Londres en Angleterre et mort le 21 janvier 1932 à Ham dans le Wiltshire en Angleterre, est un écrivain et critique britannique. Il a établi une nouvelle forme de biographie, dans laquelle l'interprétation psychologique et la sympathie se doublent d'humour et d'irrévérence.

Duncan James Corrowr Grant (21 January 1885 – 8 May 1978) was a Scottish painter and designer of textiles, pottery, theatre sets, and costumes. He was a member of the Bloomsbury Group.

His father was Bartle Grant, a "poverty-stricken" major in the army, and much of his early childhood was spent in India and Burma. He was a grandson of Sir John Peter Grant GCMG KCB, 12th Laird of Rothiemurchus and sometime Lieutenant-Governor of Bengal.

Dora de Houghton Carrington, conocida como Carrington, (29 de marzo de 1893 – 11 de marzo de 1932) fue una pintora y decoradora inglesa, recordada en parte por su asociación con miembros del círculo de Bloomsbury, especialmente con el escritor Lytton Strachey.

Джон Мейнард Кейнс, първи барон Кейнс, ОБ (на английски: John Maynard Keynes, произнасяно /ˈkeɪnz/), е британски икономист, който съществено повлиява върху модерната макроикономика и социалния либерализъм, едновременно като теория и практика. Неговите идеи оказват сериозно влияние и върху икономическата политика на редица правителства.

Защитава интервенционалната икономическа политика, чрез която дадено правителство с фискални и монетарни мерки би могло да смекчи негативните ефекти на бизнес циклите, икономическите рецесии и депресии. Неговите идеи са основа за школата, известна като кейнсианска икономика (кейнсианство), както и нейните различни разклонения.

През 30-те години на XX век Кейнс революционизира господстващата дотогава икономическа мисъл, оспорвайки стария постулат на неокласическата икономика, че свободните пазари автоматично ще осигурят пълна работна заетост, ако работниците са гъвкави в своите искания за заплати. Кейнс заявява, че общото ниво на икономическа активност се определя от съвкупното търсене – когато е налице неадекватно търсене, се създават благоприятни условия за продължителен висок ръст на безработицата.

След избухването на Втората световна война идеите на Кейнс са приложени от водещи западни икономики. През 50-те и 60-те години успехът на кейнсианската икономика е толкова внушителен, че почти всички капиталистически правителства прилагат нейните политически препоръки и де факто пропагандират социалния либерализъм. През 1999 списание Тайм включва Кейнс в своя списък на стоте най-важни и влиятелни хора на XX век. Мотивацията е: „Неговата радикална идея, че правителствата трябва да харчат пари, които нямат, може би спаси капитализма.“

Влиянието на Кейнс избледнява през 70-те години на XX век отчасти поради актуалните проблеми, които започват да засягат англо-американските икономики, и отчасти поради критики от страна на Милтън Фридман и други икономисти, които не вярват във възможността на правителствата да регулират бизнес цикъла с фискална политика. Все пак настъпването на глобалната икономическа криза през 2008 година предизвиква възраждане на кейнсианството. То е теоретичен фундамент на икономическите политики на американския президент Барак Обама, на британския премиер от 2007 до 2010 Гордън Браун, както и на други държавни лидери от края на първото десетилетие на XXI век.

Кейнс се смята за основоположник на модерната макроикономика, както и за най-влиятелния икономист на XX век (от много коментатори като икономиста Джон Сломан).

Roger Henry Pocklington Senhouse (18 November 1899 – 31 August 1970) was an English publisher and translator, and a peripheral member of the Bloomsbury Group of writers, intellectuals, and artists. He had a sado-masochistic sexual relationship with Bloomsbury Group member Lytton Strachey.