Кой излиза с Marguerite-Catherine Haynault?

Marguerite-Catherine Haynault (1736–1823) was a French noblewoman, mistress to Louis XV from 1759 to 1762. She was the king's Petite maîtresse (unofficial mistress), not his Maîtresse-en-titre (official mistress).

She was born in Paris as the daughter of the tobacco merchant Jean-Baptiste Haynault and Catherine Coupris de La Salle. In 1759, she was recruited to be a petite maîtresse (unofficial mistress) of the king in Parc-aux-Cerfs by Dominique Guillaume Lebel.

She served as the king's lover with Lucie-Madeleine d'Estaing, who lived in the Parc-aux-Cerfs at the same time and alternated with her, one replacing the other in the king's bed during their pregnancies; Louise-Jeanne Tiercelin de La Colleterie was also housed there, while Anne Couppier de Romans had refused and was given her own house. She had two daughters with the king: Agnès-Louise de Montreuil (born 1760) and Anne-Louise de La Réale (born 1762), who were officially registered with two officers as fathers. Her daughters were both taken from her, raised in the convent school Chaillot, and given noble status, dowries and arranged marriages with noblemen as adults.

The king discontinued their relationship in 1762, and she was awarded a pension. In 1766, she married Blaise Arod, Marquis de Montmelas-Saint-Sorlin (d. 1815).

She left France during the French Revolution and lived abroad during the Reign of Terror. After the fall of Maximilien Robespierre, she returned to France, applied to be removed from the list of emigres and reclaimed her property.

Луи ХV (на френски: Louis XV) е крал на Франция и Навара от 1715 до 1774 г. Известен е със своето неадекватно и некомпетентно управление, което сериозно намалява силата и престижа на френската монархия – както вътрешен, така и международен. В страната той не успява да разреши основните проблеми, които разделят френското общество: враждата между йезуити и янсенисти, господстващото положение на привилегированите класи; короната не съумява да ги накара да плащат справедлив дял от данъците. Институциите на стария режим остават твърде бюрократични и неспособни да отговорят на променящото се общество, което се развива бързо в идейно, културно и икономическо отношение. Нерешен и дори задълбочен остава конфликтът между краля и провинциалните парламенти, които защитават привилегиите.

На полето на международната политика Франция се развива възходящо през първата половина от управлението на Луи ХV. Разтърсената през Войната за испанското наследство могъща монархия бавно се съвзема по време на регентството и управлението на кардинал Фльори, като се съюзява с Великобритания и Обединените провинции срещу Испания. Франция участва успешно във Войната на четворния съюз и Войната за полското наследство. Дори когато променя курса и привлича Испания на своя страна (във Войната за австрийското наследство), успехите продължават. От 1744 до 1748 г. френските войски покоряват цяла Австрийска Нидерландия, което не са постигали дори при Краля Слънце. Когато Луи ХV неочаквано връща всичко завладяно, настъпва първото голямо разочарование от него.

Като единствен оцелял представител на Бурбоните през 1715 г., той се ползва с огромната обич на своя народ (наричан е Многообичан, Le Bien-Aimé). Това, че оживява и остава така дълго на престола, в началото се счита за голям късмет, както и фактът, че осигурява наследници. Престижът му се срива истински едва след пагубната Седемгодишна война, когато Франция губи Канада и постове в Индия за сметка на Великобритания. Армията търпи унизителни поражения. Влиянието на кралските фаворитки като мадам Помпадур и графиня дю Бари още повече отблъскват народа от него. Може да се каже, че именно неговото управление предпоставя бъдещата Френска революция.