Кой излиза с Maud Gonne?

Maud Gonne MacBride (en irlandais : Maud Nic Ghoinn Bean Mhic Giolla Bhríde), née le 21 décembre 1866 à Tongham (Angleterre) et morte le 27 avril 1953 à Clonskeagh (Irlande), est une comédienne et militante de la cause irlandaise. Surtout connue pour ses engagements dans le mouvement féministe et pour l’indépendance de l’Irlande, elle est la mère de Seán MacBride, l’un des cofondateurs d’Amnesty International. Elle demeure une icône du mouvement nationaliste.

Уилям Бътлър Йейтс (на английски: William Butler Yeats) е ирландски поет, есеист, критик и драматург, една от най-изтъкнатите фигури в европейската литература през ХХ век.

Той е главна движеща сила на Ирландското литературно възраждане и – редом с лейди Огаста Грегъри, Едуард Мартин и др. – основател и първи директор на Абатския театър (Abbey Theatre), известен впоследствие като Ирландски национален театър. През 1923 г. става първият ирландец, носител на Нобелова награда за литература, за своята „вдъхновена поезия, която във високохудожествена форма дава израз на духа на цяла една нация“, по думите на Нобеловия комитет. Йейтс е един от малцината писатели, които пишат най-значимите си произведения, след като са удостоени с Нобеловата награда. Такива са Кулата (The Tower, 1928) и Витата стълба (The Winding Stair and Other Poems, 1929). Много добър приятел е с американския поет емигрант Езра Паунд. Автор е на предговора към английския превод на стихосбирката „Гитанджали“ (1912) от Рабиндранат Тагор, който през 1923 г. става първият неевропеец, носител на Нобелова награда за литература.

Родом от Дъблин, той учи там и в Лондон. Като млад изучава поезия и от дете има силно влечение към ирландските легенди и окултизма. Тези теми присъстват в първия период на творчеството му, който трае общо-взето до края ХIХ век. Публикува първата си стихосбирка през 1889 г. Плавният лиричен ритъм на стихотворенията в нея е белег за влиянието на Едмънд Спенсър, Пърси Биш Шели и поетите прерафаелити. След 1900 г. поезията на Йейтс придобива по-материална и реалистична форма. Той до голяма степен се отрича от младежкия си трансцендентализъм, но продължава да го занимава въпросът за материалните и духовните маски на личността, както и теориите за цикличността на живота.

Lucien Millevoye (1 August 1850 – 25 March 1918) was a French journalist and right-wing politician, now best known for his relationship with the Irish revolutionary and muse of W. B. Yeats, Maud Gonne.

Millevoye was born in Grenoble in 1850, the grandson of the poet Charles Hubert Millevoye. He was the editor of La Patrie and a supporter of General Boulanger. He served as Boulangist member for Amiens in the French Chamber of Deputies from 1889 to 1893. He was elected a Nationalist deputy from Paris in 1898 and 1902. In the late 1880s he went to Russia to further the cause of a Franco-Russian alliance. He claimed to be Boulanger's emissary to the Russian Emperor in St Petersburg, a claim Boulanger himself apparently denied. He also supported the Entente Cordiale.

During the late 1880s and throughout the 1890s, following his separation from his wife Adrienne, he had a relationship with the Irish activist Maud Gonne which produced two children, Georges Silvère (1890–1891) who died of meningitis, and Iseult Lucille Germaine (1894–1954). Gonne was deeply involved in the Irish independence movement, editing the French language nationalist newspaper L'Irlande Libre in the run-up to the centennial of the 1798 Rebellion. Gonne left Millevoye in the summer of 1900 and returned to Ireland with Iseult.

From 1898 until his death in 1918 Millevoye served as the deputy for Paris, where he died on 25 March 1918. He was originally entombed at Père Lachaise Cemetery in Paris, France, but moved to an unknown location in Abbeville per Père Lachaise Cemetery records.