Кой излиза с Владимир Путин?

Владимир Владимирович Путин (на руски: Влади́мир Влади́мирович Пу́тин) е руски държавник и политически деец. Настоящ президент на Руската федерация, председател на Държавния съвет на Руската федерация и върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Руската федерация от 7 май 2012 г. Преди това е президент от 7 май 2000 г. до 7 май 2008 г., а през 1999 – 2000 г. и 2008 – 2012 г. е министър-председател на Русия. Полковник от запаса (1999). Действащ държавен съветник на Руската федерация, I клас (1997). Доктор по икономически науки (1997). Вследствие на водената от него държавна политика се пораждат термините рашизъм и путинизъм.

Завършва Юридическия факултет на Ленинградския държавен университет (ЛГУ). От 1977 г. работи в следствения отдел на Дирекцията на КГБ на СССР за Ленинград и Ленинградска област. От 1985 до 1990 г. служи в резидентурата на съветското външно разузнаване в ГДР. След завръщането си в Ленинград работи като помощник - ректор на Ленинградския държавен университет. А след това като съветник на Анатолий Собчак, председател на Ленинградския градски съвет. След като подава оставка от КГБ на 20 август 1991 г., той продължава да работи в кметството на Санкт Петербург. След поражението на Собчак на губернаторските избори през 1996 г., той се премества в Москва, където е назначен за заместник-ръководител на делата на президента на Руската федерация. След кратък мандат начело на Федералната служба за сигурност на Руската федерация и като секретар на Съвета за сигурност, през август 1999 г. оглавява Руското правителство.

Той става първият човек в държавата на 31 декември 1999 г., когато след оставката на руския президент Борис Елцин е назначен за временно изпълняващ длъжността. За първи път е избран за президент на Русия на 26 март 2000 г., а след това е преизбиран през 2004 г. През 2008 г. е сменен от Дмитрий Медведев на президентския пост и е назначен за министър-председател на Русия. Преди изборите през 2012 г. президентският мандат в страната е удължен от 4 на 6 години. През 2012 г. отново печели президентските избори. През 2018 г. е преизбран за четвърти мандат. След приемането на промените в Конституцията на Руската федерация (през 2020 г.), той получава правото да се кандидатира на президентските избори през 2024 г. През последните 20 години разделът на конституцията на Руската федерация, ограничаващ продължителността и броя на мандатите на президента и неговите правомощия, е променян неколкократно, като в тази връзка с искане за тълкуването му е сезиран и Руския конституционен съд.

Началото на неговото управление през 1999 г. е белязано от т. нар. Втора чеченска война, срещу самопровъзгласилата се Чеченска република Ичкерия, която заглъхва през 2009 г. През 2008 година в Грузия е проведен референдум за членство на кавказката република в НАТО. В резултат избухва кратка Руско-грузинска война. След нея Русия признава сепаратистките Абхазия и Южна Осетия за независими държави. В началото на 2014 г., след идването на власт на прозападни сили в Украйна, Русия анексира с военна намеса Крим и започва да подклажда сепаратистки настроения в Донбас. Този акт не е признат от по-голямата част от международната общност и довежда до налагането на санкции срещу Русия от Запада. В резултат Украйна трайно се ориентира към членство в НАТО, но през февруари 2022 г. Путин подписва указ за признаване на сепаратистките Донецка и Луганска народни републики за независими държави. След това Русия напада Украйна, като Путин заявява в обръщение, че украинският народ и държава нямат право да съществуват в този си вид. Нахлуването е осъдено от Общото събрание на ООН. Нападението над Украйна води до безпрецедентни икономически санкции и политическа изолация на Русия.

Путин е определян като автократ, следващ антидемократични, националистически, а според някои анализатори и фашистки идеи. Той си поставя за цел възобновяването на имперската политика на Русия и евентуалното възстановяване под някаква форма на СССР. Управлението му се характеризира с повсеместна корупция, репресии срещу опозицията, независимите медии и въобще инакомислещите. След 2008 година в страната настъпва икономическа стагнация, която води до неспособност на икономиката да се модернизира и продължаващ демографски упадък. Според някои анализатори руският президент притежава активи в рамките на 100-160 млрд. долара, и е най-богатият човек в света. Путин също е сочен като отговорен за извършените от руските войски военни престъпления, а известни личности и подписки с милиони участници призовават за изправянето му пред международен трибунал. След началото на руската агресия срещу Украйна през 2014 г., Путин нееднократно заплашва индиректно страни от НАТО, или колективния Запад с ядрено оръжие. В тази връзка някои психиатри приемат, че Путин страда от разстройство на личността, и може да предизвика Трета световна война. През септември 2022 г. говорителят на българското правителство Ивайло Калфин предупреждава, че светът трябва да е подготвен, че Путин може да използва ядрено оръжие.

Путин е издирван от Международния наказателен съд в Хага като заподозрян в организирането на депортиране на местно население, включително деца, от окупираните от Русия региони на Украйна в нарушение на Женевските конвенции, което представлява военно престъпление. Той е едва седмият държавен глава в историята, обект на подобни разследвания. През 2023 година Парламентарната асамблея на Съвета на Европа приема решение, в което се твърди, че Путин е превърнал Русия в диктатура, а самият той е обявен за диктатор.

Алина Маратовна Кабаева (на руски: Али́на Мара́товна Каба́ева, на татарски: Әлинә Марат кызы Кабаева) е руска спортистка (художествена гимнастика), обществен и политически деец, медиен мениджър. От септември 2014 г. – председател на Съвета на директорите на холдинга Национална медийна група. От 2016 г. тя оглавява борда на директорите на ЗАО Спорт-Експрес.

Нейният баща Марат Кабаев, етнически татарин, е футболист и семейството се мести с него в Узбекистан. Тя започва да се занимава с художествена гимнастика в родния си град още на 3,5 години. От 11-годишна (1995), за да развие спортния си потенциал, Алина тренира в Москва при известната треньорка Ирина Винер (съпруга на Алишер Усманов), президентка на Всеруската федерация по художествена гимнастика от 2008 г. Завършва средно образование в Москва.

Олимпийска шампионка през 2004 г. в индивидуалния многобой и бронзова медалистка от Олимпийските игри през 2000 г. в индивидуалния многобой. Двукратен абсолютен световен шампион (1999 и 2003). Петкратен абсолютен европейски шампион (1998 – 2000, 2002, 2004). Шесткратен абсолютен шампион на Русия (1999 – 2001, 2004, 2006 – 2007). Заслужил майстор на спорта на Русия.

Член на Висшия съвет на партия „Единна Русия“ (2001 – 2005). Член на Обществената камара на Руската федерация (2005 – 2007). Депутат на Държавната дума на Федералното събрание на Руската федерация от 5-то (2007 – 2011) и 6-то събрание (от 4 декември 2011 г. до 15 септември 2014).

Наградена е с орден „Дружба“ (2001 г.), „За заслуги към отечеството“ IV степен (2005 г.) и орден на честта на Южна Осетия (2015 г.), както и почетна грамота на президента на Руската федерация (2013).

През 2022 г., поради нахлуването на Русия в Украйна, Обединеното кралство, Канада, Европейският съюз, Швейцария, Австралия и САЩ налагат персонални санкции срещу Кабаева.