Кой излиза с Григорий Потьомкин?

Княз Григорий Александрович Потьомкин (на руски: Григо́рий Алекса́ндрович Потёмкин) е руски държавник, граф, княз (Потьомкин-Таврийски), генерал-фелдмаршал (от 1784 г.), любимец на императрица Екатерина II. Основател на руския Черноморски флот и негов първи началник.

Ръководи присъединяването на Таврия и Крим към Руската империя и притежава там много земи. Основател на редица градове: Екатеринослав (1776), Херсон (1778), Севастопол (1783), Николаев (1789). Високото си положени постига благодарение на връзката си (дори по слухове е морганатичен съпруг) с Екатерина II. Първи стопанин на Таврическия дворец в Петербург. Фактически управник на Молдовското княжество през 1790 – 1791 г.

През 1775 г. Потьомкин става генерал-губернатор на новите южни губернии на Русия. Той ръководи колонизирането на дивите степ и твърдата ръка спрямо казаците, които ги обитават. Той е основател на градовете Херсон, Николаев, Севастопол и Екатеринослав. Пристанищата в региона стават бази за новия Черноморски флот.

Неговото управление на юг се свързва с митичното „Потьомкинско село“: зрителна измама, включваща изграждането на боядисани фасади, имитиращи истински села, пълни с щастливи, добре нахранени хора, които се представят на посещаващите официални лица. Потьомкин е известен със слабостта си към жените, хазарта и материалното богатство. Ръководи изграждането на много исторически значими сгради, включително Таврическия дворец в Санкт Петербург.

Екатерина II (на руски: Екатерина II), родена София Августа Фредерика фон Анхалт-Цербст (на немски: Sophie Auguste Friederike von Anhalt-Zerbst-Dornburg), с православно име Екатерина Алексеевна (на руски: Екатерина Алексе́евна), още приживе известна като Екатерина II Велика е императрица и самодържица на Русия от 1762 г. до смъртта си през 1796 г.

Дъщеря е на принцесата на Шлезвиг-Холщайн-Готорп и княза на Анхалт-Цербст, Екатерина II идва на власт в резултат на дворцов преврат, който сваля от престола нейния непопулярен съпруг Петър III.

Епохата на Екатерина II е белязана от максималното поробителство на селяните и всестранното разширяване на привилегиите на благородническото съсловие.

При Екатерина Велика границите на Руската империя са значително разширени на запад (Поделби на Жечпосполита) и на юг (анексиране на Новорусия, Крим и отчасти Кавказ).

При Екатерина II системата на управление е реформирана за пръв път след управлението на Петър I.

В културно отношение Русия най-накрая се превръща в една от водещите европейски сили, като значителна заслуга за това има самата императрица, която е любител на литературната дейност, събира шедьоври на живописта и си кореспондира с френски просветители. Като цяло политиката на управление на Екатерина II Алексеевна често е наричана „Златен век“ и е сочена като пример за просветен абсолютизъм.

Пълната титла на императрица Екатерина II е С Божията милост, Ние, Екатерина Втора, императрица и самодържица всерусийска, московска, киевска, владимирска, новгородска, царица казанска, царица астраханска, царица сибирска, господарка псковска и велика княгиня смоленска, княгиня естландска, лифландска, карелска, тверска, югорска, пермска, вятска, българска и други, господарка и велика княгиня новгородска, на ниските земи, черниговска, рязанска, ростовска, ярославска, белозерска, удорска, обдорска, кондийска и на всички северни земи повелителка, и господарка на иверските земи, на карталинските и на грузинските царе и на кабардинските земи, на черкаските и на горските князе и на други, наследствена господарка и притежателка.