Кой излиза с Джон Чърчил, Херцог Марлборо?

Джон Чърчил, първи херцог Марлборо (на английски език: John Churchill, 1st Duke of Marlborough) е роден на 26 май 1650 г. в Аш (графство Девън) и умира на 16 юни 1722 г. в Уиндзор. Той е британски генерал и държавник, един от най-големите военачалници в историята. Проницателен дипломат и гениален стратег, той е най-успешният военен ръководител през Войната за Испанското наследство (1701 – 1714).

Марлборо е представител на рода Чърчил, от който произлизат Рандолф Чърчил и големият държавник на 20 век и двукратен премиер Уинстън Чърчил. Бащата на първия херцог Марлборо също се нарича Уинстън Чърчил, но е обеднял скуайър, привърженик на краля (Чарлз I) през гражданската война (1642 – 1649).

Като младеж Джон Чърчил става паж на Йоркския херцог (по-късно Джеймс II), тъй като сестра му Арабела е негова любовница. По-късно става член на кралската гвардия, служи в Танжер от 1668 до 1670 г. и през 1672 е произведен в чин капитан. Като такъв първо служи не особено успешно във флота. През 1673 г. участва в превземането на Маастрихт от французите и се сближава с херцог Монмът – незаконен син на Чарлз II. После Луи XIV го назначава начело на английската част, която воюва рамо до рамо с французите начело с Тюрен срещу германците. През 1674 г., когато Англия излиза от тази война, се връща в двора, за да изпълнява малки дипломатически задачи.

През 1677 г. Джон Чърчил се запознава със Сара Дженингс, придворна дама на принцеса Ан Стюарт – дъщеря на Джеймс II. Двамата се женят на следващата година. Оттогава той започва бързо да расте в двора, като става барон през 1682 г. и полковник на първи драгунски полк. Още повече нараства ролята му през 1685 г., когато неговият патрон Йоркският херцог става крал на Англия. Марлборо е изпратен във Франция да търси субсидии от Луи XIV и скоро след това е произведен в чин генерал. Самият той протестант, Марлборо е принуден да служи на католически крал и дори по негова заповед да смаже протестантското въстание на бившия си приятел Монмът (октомври 1685). Марлборо се постарава да свърши добре тази работа въпреки принципните си възгледи. Когато обаче през ноември 1688 г. Уилям III нахлува в Англия и Марлборо е изпратен да го спре, той минава на страната на холандския щатхалтер и му помага да детронира Джеймс II. Този прозорлив ход му помага да запази положението си в Англия и дори получава титлата граф на Марлборо през 1689 г.

По време на Деветгодишната война срещу Франция той първо служи в Нидерландия под командата на принц Валдек и допринася за малката победа при Валкур, а после е прехвърлен в Ирландия, където сваленият Джеймс II се опитва с френска помощ да вдигне въстание. През 1690 г. се връща в Лондон и за известно време ръководи военните работи на страната в отсъствието на крал Уилям. Замесва се обаче заедно със съпругата си в заговор в полза на принцеса Ан и оттогава си спечелва като враг кралицата Мери II. През 1692 г. Мери и Ан влизат в конфликт, защото Ан отказва да се раздели със Сара Дженингс, което още повече влошава положението на Марлборо. За две години той дори отива в затвора и едва смъртта на Мери през 1694 г. води до помирение на семейство Чърчил с Уилям III. Кралят обаче, самият той талантлив войник, гледа с недоверие на вече веднъж изменилия Марлборо и не го допуска до високи военни постове. Едва в началото на 18 век той може да покаже военните си способности.

Прочетете повече...

Barbara Palmer, 1st Duchess of Cleveland, Countess of Castlemaine (née Barbara Villiers VIL-ərz; 27 November [O.S. 17 November] 1640 – 9 October 1709), was an English royal mistress of the Villiers family and perhaps the most notorious of the many mistresses of King Charles II of England, by whom she had five children, all of them acknowledged and subsequently ennobled. Barbara was the subject of many portraits, in particular by court painter Sir Peter Lely.

Barbara's first cousin, Elizabeth Villiers (later 1st Countess of Orkney 1657–1733), was the presumed mistress of King William III. King William was the King of England, Scotland, and Ireland from 1689 to 1702.

Прочетете повече...