Кой излиза с Сара Бернар?

Сара Бернар (на френски: Sarah Bernhardt) е легендарна френска драматична актриса. Добива известност през 1870-те и с успех гастролира в Европа и Америка. Наречена от писателя Оскар Уайлд „Божествената Сара“, тя остава безспорната кралица на френската романтична и класическа трагедия. Тя почти самостоятелно революционизира мястото на жените в класическия театър с нейните изумително емоционални и експресивни роли. Красивият ѝ глас, наречен златен, грацията на нейните движения и страстната ѝ натура я превръщат в най-прочутата актриса и една от най-магнетичните личности на своето време, според познавачи.

Оскар Уайлд пише своята „Саломе“ първо на френски език специално за Сара Бернар. Джакомо Пучини пише операта „Тоска“, след като гледа Сара Бернар в коронната ѝ роля в пиесата от Викториен Сарду „Тоска“.

През дългогодишния си творчески път Сара Бернар създава над 170 бляскави роли от ранга на Федра, Дамата с камелиите, Медея. Тя е първата жена, която дръзва да играе мъжки роли като Хамлет и Лорензачо. Кариерата ѝ включва притежание на театри и управление на всичките ѝ театрални продукции. Прави девет турнета в Америка. Сама гради публичния си образ. Използва всяка технологична новост. Едисон записва златния ѝ глас с току-що изобретения от него фонограф. Първа от големите театрални актриси се снима в киното – техническа новост с малък по онова време артистичен престиж. Позира на много от най-модните художници.

Може би най-често фотографираната жена в света, тя става лице на множество търговски реклами на продукти – от препарати за къдрене на коса до етикети на алкохолни напитки. Изключителната ѝ популярност на актриса и театрален предприемач създава шаблона на холивудските звезди-икони такъв, какъвто го познаваме днес. Артистичните ѝ дарования включват скулптура, живопис, архитектура, писане на пиеси и романи.

Samuel Jean Pozzi (3 October 1846 – 13 June 1918) was a French surgeon and gynecologist. He was also interested in anthropology and neurology. He is remembered today for John Singer Sargent's portrait of him.

After studying medicine in Paris, Pozzi volunteered to be a medic during the Franco-Prussian War. He later specialized in gynecological and abdominal surgery, establishing the first Chair of Gynecology in Paris in 1884, and performing the first gastroenterostomy in France. Pozzi was elected to the French Academy of Medicine in 1896, and co-founded the Revue de gynécologie et de chirurgie abdominale in 1897.

His personal life was marked by a tumultuous marriage, multiple affairs, and cultural interests, including friendships with notable figures such as Sarah Bernhardt and Marcel Proust. In the political arena, Pozzi served as a senator for his hometown, Bergerac, and supported Alfred Dreyfus during his trial. He died in 1918, when a disgruntled patient fatally shot him.

Louise Abbéma (30 October 1853 – 29 July 1927) was a French painter, sculptor, and designer of the Belle Époque.