Кой излиза с Thaïs?

Thaïs (; Greek: Θαΐς; fl. 4th century BCE) was a Greek hetaira who accompanied Alexander the Great on his military campaigns. Likely from Athens, she is most famous for having instigated the burning of Persepolis, the capital city of the Achaemenid Persian Empire, after it was conquered by Alexander's army in 330 BCE. At the time, Thaïs was the lover of Ptolemy I Soter, who was one of Alexander's close companions and generals. It has been suggested that she may also have been Alexander's lover on the basis of a statement by the Greek rhetorician Athenaeus, who writes that Alexander liked to "keep Thaïs about him" without directly classifying the nature of their relationship as intimate; this may simply have meant that he enjoyed her company, as she is said to have been very witty and entertaining. Athenaeus also states that after Alexander's death in 323 BCE, Thaïs married Ptolemy and bore three of his children.

Птолемей I Сотер (на гръцки: Πτολεμαῖος Σωτήρ), известен и като Птолемей Лаг е стратег (пълководец) на Александър Македонски и негов наместник в Египет, а след смъртта му един от диадохите („наследниците“), като впоследствие става владетел на Египет (306 г. пр. Хр.– 285 г. пр. Хр. и основава Династията на Птолемеите. След 305 г. пр. Хр. се титулува като василевс и фараон.

Птолемей е син на Арсиноя Македонска, правнучка на македонския цар Аминта I от династията на Аргеадите. Баща му е Лаг, македонски благородник. Според някои източници Арсиноя е била първо конкубина на македонския цар Филип II и е била бременна от него с Птолемей, когато се омъжила за Лаг (Лагос).

Не би било невероятно да се допусне, че бъдещият цар Птолемей I е нелегитимен син на Филип II Македонски и брат на Александър Велики. Птолемей е доверен военачалник на Александър и един от седемте най-близки негови телохранители. Птолемей съпътства Александър при посещението му на оракула в оазиса Сива, където Александър е прокламиран за син на Зевс и Амон. Птолемей по-късно се отличава при кампаниите в Афганистан и Индия и при залавянето на узурпатора Бес.

След смъртта на Александър Велики през 323 г. пр. Хр. във Вавилон, Птолемей е назначен за сатрап (губернатор) на Египет.