Кой излиза с Юлий Цезар?

Гай Юлий Цезар (на латински: Gaius Iulius Caesar) е римски пълководец, политически лидер и писател. Една от най-влиятелните личности в световната история, Цезар изиграва важна роля в трансформацията на Римската република в принципат.

Политик, верен на популарската традиция, Цезар заедно с Марк Лициний Крас и Гней Помпей формира неофициалния Първи триумвират, който доминира римската политика за няколко години. Негова опозиция са оптиматите начело с Марк Порций Катон и Марк Калпурний Бибул. Цезар е начело на римската експанзия в Галия, която разширява римския свят до Северно море, а също и на Първото римско нашествие в Британия през 55 пр.н.е. Разпадането на триумвирата води до срив в отношенията с Помпей и Сената. Превеждайки своите легиони през реката Рубикон, разделяща Италия от Галия, през 49 пр.н.е., Цезар започва гражданска война, от която излиза като неоспорим господар на римския свят.

След като поема управлението, Цезар започва интензивни реформи в римското общество и държава. Провъзгласен е за пожизнен диктатор (Dictator perpetuo) и обсебва цялата власт в Републиката. Тези събития карат приятеля на Цезар Марк Юний Брут и група сенатори да убият диктатора на Мартенските иди (15 март) на 44 пр.н.е. Убийците се надяват да възстановят нормалното управление на Републиката, но предизвикват нова гражданска война, която води до установяване на постоянна автокрация от страна на осиновения Цезаров наследник Гай Октавиан. През 42 пр.н.е., две години след убийството му, Цезар е обожествен от Сената.

Mamurra est un chevalier romain, intendant de Jules César dans les Gaules.

Il vivait au I^er siècle av. J.-C, amassa par ses exactions d’immenses richesses, et fit, à son retour, bâtir un palais magnifique sur le mont Cœlius.

Catulle a fait de sanglantes épigrammes contre ce favori de Jules César, justement décrié par ses rapines, par son luxe et par ses débauches. Dacier croit que la ville de Formies, qui, dans la satire V du livre I^er d’Horace, est appelée Mamurrarum urbs, lui appartenait. Mais il est plus probable que ce chevalier romain si décrié y avait seulement pris naissance, et que c’est un trait de satire qu’Horace lance en passant contre Mamurra. Formies dévient ainsi la ville des Mamurres parce que Mamurra l’a rendue célèbre par ses vices et ses déportements. Cela semble d’ailleurs plus dans le goût et le génie d’Horace, qui ne pouvait penser autrement que Catulle et tous les honnêtes gens de Rome sur ce fameux débauché.

Ce Mamurra est appelé ailleurs par Horace decoctor Formianus (le dissipateur, le mangeur de Formies), ce qui indique le cas qu’il en faisait. Il paraît que ce personnage était riche d’ailleurs, et avait à Rome une belle maison. Ce fut lui qui donna le premier, à Rome, l’exemple de faire incruster de marbre les murailles ; d’où cette sorte d’ornement prit en architecture le nom de décoration mamurrine.

Муция Терция (на латински: Mucia Tertia; * ок. 100 пр.н.е.; † сл. 31 пр.н.е.) е римска матрона през 1 век пр.н.е.

Тя е дъщеря на Квинт Муций Сцевола, Pontifex Maximus, който е убит през 86 пр.н.e. от привържениците на Гай Марий. Майка ѝ е Лициния Краса, която се развежда от баща ѝ, за да се омъжи за Квинт Цецилий Метел Непот, скандал, споменаван в много източници. Муция има двама по-млади братя от втория брак на майка си (от Цецилии Метелите).

Муция е омъжена в първи брак за младия Марий, който е консул през 82 пр.н.е. и се самоубива след загубата като генерал срещу Сула в гражданската война. Муция е без деца и няма право пак да се омъжи. Диктатор Сула я омъжва обаче през 81 пр.н.е. за Помпей.

Помпей и Муция имат три деца: Гней Помпей (младши), дъщеря Помпея (която се омъжва за Фауст Корнелий Сула) и Секст Помпей.

Между 76 пр.н.е. и 61 пр.н.е. Помпей е почти извън Рим. Когато се връща обратно се развежда с Муция, заради нейната връзка с Гай Юлий Цезар. Муция се омъжва след това за Марк Емилий Скавър Младши, брат на Емилия Скавра.

Лолия (на латински: Lollia) е римлянка от 1 век пр.н.е.

Сервилия Цепионис (на латински: Servilia Caepionis; † след 42 пр.н.е.) е римска патриция през 1 век пр.н.е.

Косуция (на латински: Cossutia) произлиза от римския род Косуции от конническото съсловие. Тя е първата годеница на Гай Юлий Цезар.

Цезар не бил още на 16 години, когато баща му Гай Юлий Цезар Старши го сгодява за Косуция. След раннта смърт на баща му Цезар разваля годежа с Косуция през 84 пр.н.е., за да се ожени за първата си съпруга Корнелия, дъщеря на Луций Корнелий Цина. По-нататъшният живот на Косуция е неизвестен.

Семпрония (на латински: Sempronia) е римска аристократка през късната Римска република.

Тя е съпруга на Децим Юний Брут, който е консул през 77 пр.н.е. и според Салустий активна участничка или знаеща в Каталинския заговор през 63 пр.н.е. Те имат син Децим Юний Брут Албин (* 85; † 43 пр.н.е.), който участва в заговора за убийството на Юлий Цезар през 44 пр.н.е.

За нея има малко сведения. Само Салустий пише за нея в своите De coniuratione Catilinae.

Семпрония е може би дъщеря на Гай Гракх и в отстъствието на Брут помага на заговорниците на Катилина.

Eunoë Maura was the wife of Bogudes, King of Western Mauretania. Her name has also been spelled Euries or Euryes or Eunoa.

Клодия (на латински: Clodia) е женската форма на римското име Клодий (Clodius от Claudius), което имат особено трите сестри на Публий Клодий Пулхер и на Апий Клавдий Пулхер (консул 54 пр.н.е.).

Трите Клодии произлизат от влиятелния аристократичен род на Клавдиите, който дава много прочути личности в римската история. Баща им Апий Клавдий Пулхер, който е консул през 79 пр.н.е., оставя фамилията си след смъртта си обедняла, затова една от сестрите трябва да се омъжи без зестра.

Средната от трите сестри (* ок. 94 пр.н.е. – + 44 пр.н.е.) е от най-прочутите жени на късната Република. Става дума за нея, когато се казва само „Клодия“. Тя е омъжена за Квинт Цецилий Метел Целер и живее в много свободен стил, който е остро критикуван от Марк Тулий Цицерон в речта му „Pro Caelio“. Заподозрена е в инцест с брат ѝ Клодий и че е отровила съпруга си (който умира през 59 пр.н.е.). Нейната дъщеря Цецилия Метела Целер е съпруга на Публий Корнелий Лентул Спинтер.

Най-старата сестра е омъжена за Квинт Марций Рекс, най-малката за Луций Лициний Лукул. Лукул се развежда с нея след десет години брак през 66 пр.н.е. И за тях има слухове за връзки, между другото с брат им.

Единият брат на Клодия Апий Клавдий Пулхер става консул 54 пр.н.е. Вторият ѝ брат е свещеник. Третият ѝ брат, Публий Клодий, назоваван Пулхер, е няколко години по-млад от Клодия и по слухове има инцест с нея.

Клодия придружава съпруга си Метел Целер в Ориента и остава после като богата вдовица със свободен морал.

Клодия умира вероятно през 44 пр.н.е.

Аксия Тертула (на латински: Axia Tertulla) е римлянка от 1 век пр.н.е.

Ниса (др.-греч. Νύσα) — дочь царя Вифинии Никомеда IV (по другим, видимо, устаревшим сведениям — Никомеда III), жившая в I веке до н. э.

Cleopatra VII Thea Filopátor —en griego antiguo: Κλεοπᾰ́τρᾱ Φιλοπάτωρ, romanizado: Kleopátrā Philopátōr—​ (69 a. C.-10 o 12 de agosto de 30 a. C.),​ conocida como Cleopatra, fue la última gobernante de la dinastía ptolemaica del Antiguo Egipto, aunque nominalmente la sucedió como faraón su hijo Cesarión.​ También fue diplomática, comandante naval, lingüista​ y escritora de tratados médicos.​ Era descendiente de Ptolomeo I Sóter, fundador de la dinastía ptolemaica, un general grecomacedonio​ de Alejandro Magno. Tras su muerte, Egipto se convirtió en provincia del Imperio romano, lo que marcó el final del período helenístico que se había iniciado con el reinado de Alejandro (336-323 a. C.).​ Aunque su lengua materna era la koiné griega, fue la primera soberana ptolemaica en aprender el idioma egipcio.​En 58 a. C. presuntamente acompañó a su padre, Ptolomeo XII, durante su exilio en Roma tras una revuelta en Egipto (para entonces un Estado cliente de Roma), lo que permitió que su hermana mayor, Berenice IV, reclamara el trono de Ptolomeo. Berenice murió en batalla en 55 a. C., cuando su padre volvió a Egipto con ayuda militar romana. Cuando Ptolomeo murió en 51 a. C., Cleopatra y su hermano menor, Ptolomeo XIII, accedieron al trono como corregentes, pero la ruptura entre ambos desató una guerra civil.

Tras la derrota sufrida por el estadista romano Pompeyo el Grande en 48 a. C. en la batalla de Farsalia por parte de su rival Julio César durante la segunda guerra civil romana, Pompeyo huyó a Egipto, ya que había sido aliado político del padre de Ptolomeo XIII y Cleopatra, pero a sugerencia de los eunucos de la corte, Ptolomeo XIII ordenó emboscar y asesinar a Pompeyo mientras César ocupaba Alejandría en persecución de su enemigo. Como cónsul de la República romana, César trató de reconciliar a Ptolomeo XIII con su hermana Cleopatra, pero Potino el Eunuco, consejero principal del monarca egipcio, creía que los términos que proponía el cónsul beneficiaban a Cleopatra, por lo que sus fuerzas sitiaron a César y Cleopatra en Alejandría. El asedio se levantó gracias a la llegada de aliados de César a comienzos de 47 a. C. y Ptolomeo XIII murió poco después en la batalla del Nilo. Arsínoe IV, media hermana de Cleopatra que había liderado el asedio, se exilió en Éfeso. César, ya elegido dictador, declaró a Cleopatra y a su hermano menor Ptolomeo XIV cogobernantes de Egipto. Sin embargo, el general romano inició una relación sentimental privada con Cleopatra de la que nació Cesarión. Cleopatra viajó a Roma en los años 46 y 44 a. C. como reina vasalla y se alojó en la villa de César. Cuando este fue asesinado en 44 a. C., Cleopatra intentó que su hijo fuera designado heredero, pero no pudo debido al ascenso al poder de Octavio (posteriormente conocido como Augusto, quien sería el primer emperador de Roma en 27 a. C.). Entonces, Cleopatra ordenó asesinar a su hermano Ptolomeo XIV y elevó a su hijo Cesarión como corregente de Egipto, con el nombre de Ptolomeo XV.

Durante la tercera guerra civil de la República romana (43-42 a. C.), Cleopatra se alió con el Segundo Triunvirato, formado por Octavio (sobrino nieto y heredero de César), Marco Antonio y Lépido. Tras su encuentro en Tarso en 41 a. C., la gobernante egipcia inició una relación con Marco Antonio de la que nacieron tres hijos: Alejandro Helios, Cleopatra Selene II y Ptolomeo Filadelfo. Antonio usó su autoridad como triunviro para ejecutar a Arsínoe IV, cumpliendo el deseo de Cleopatra, y se apoyó cada vez más en la reina egipcia tanto para obtener financiación como ayuda militar durante sus invasiones del imperio parto y del Reino de Armenia. En las Donaciones de Alejandría, los hijos de Cleopatra con Marco Antonio fueron nombrados gobernantes sobre varios territorios bajo la autoridad de Antonio. Este hecho, unido al matrimonio de Marco Antonio con Cleopatra después de su divorcio de Octavia la Menor, hermana de Octavio, desató la cuarta guerra civil de la República romana. Después de iniciar una guerra de propaganda, Octavio forzó a huir a los aliados de Antonio en el senado romano y le declaró la guerra a Cleopatra en 32 a. C. La flota de guerra de Marco Antonio y Cleopatra fue derrotada por la de Octavio, bajo el mando de su general Agripa, en la batalla de Accio en 31 a. C., tras lo cual las tropas romanas de Octavio invadieron Egipto en 30 a. C. y derrotaron a las de Antonio, tras lo cual éste se suicidó. Cuando Cleopatra se enteró de que Octavio pretendía llevarla a Roma para exhibirla durante su procesión de triunfo, también se suicidó tomando veneno, si bien popularmente se cree que lo hizo dejándose morder por un áspid.

El legado de Cleopatra permanece en numerosas obras de arte, tanto antiguas como modernas y numerosas dramatizaciones de su vida en la literatura y otros medios. Varias obras de la historiografía romana y la poesía latina retratan a la reina de Egipto, generalmente brindando una perspectiva negativa y polémica de su semblanza, perspectiva que pervivió en la literatura medieval y renacentista. Las artes visuales de la antigüedad representaron a Cleopatra en monedas romanas y ptolemaicas, esculturas, bustos, relieves, vasijas de cristal, camafeos y pinturas. Fue tema de muchas obras del arte renacentista y barroco, como esculturas, pinturas, poemas y obras de teatro como Antonio y Cleopatra (1608), de William Shakespeare, y óperas como Julio César en Egipto (1724), de Händel. En tiempos recientes, ha aparecido tanto en bellas artes como en artes aplicadas, en sátiras burlescas, en películas de Hollywood como Cleopatra (1963) interpretada por Elizabeth Taylor, o como imagen de marcas comerciales, por lo que desde el siglo XIX es un icono pop de la «egiptomanía».