Кой излиза с John Cazale?
Мерил Стрийп от John Cazale от до . Разликата във възрастта беше 13 години, 10 месеца и 10 дни.
John Cazale
John Cazale est un acteur américain né le à Revere (Massachusetts) et mort le à New York.
Acteur reconnu pour son jeu subtil et fin, il n'obtient toutefois le succès que tardivement. Malgré une courte carrière cinématographique, les cinq films dans lesquels il a tourné ont été nommés à l'Oscar du meilleur film. Compagnon de l'actrice Meryl Streep, il reste surtout connu pour le rôle de Fredo Corleone dans la série de films Le Parrain.
Прочетете повече...Мерил Стрийп
Мери Луиз „Мерил“ Стрийп (на английски: Meryl Streep, родена Mary Louise Streep) е американска актриса, работеща в киното, театъра и телевизията. Считана е за най-великата жива актриса и една от най-великите на всички времена.
Носителка е на множество отличия през цялата си кариера, обхващаща повече от четири десетилетия, включително рекордните 21 номинации за „Оскар“, спечелвайки три, и рекордните 33 номинации за „Златен глобус“, спечелвайки осем, както и 2 награди Еми и 2 награди на БАФТА. Тя има най-много номинации за „Оскар“ и за „Златен глобус“ от всички актриси и актьори в историята.
Стрийп прави своя сценичен дебют през 1975 г. в Trelawny of the Wells и през 1976 г. е номинирана за наградата „Тони“ за играта си в пиесите 27 Wagons Full of Cotton и A Memory of Two Mondays. През 1977 г. прави своя дебют в игрален филм в „Джулия“. Печели първата си награда „Еми в праймтайма“ през 1978 г. за минисериала „Холокост“ и получава първата си номинация за „Оскар“ за „Ловецът на елени“ същата година. Печели „„Оскар“ за най-добра поддържаща женска роля за ролята на проблемна съпруга в „Крамър срещу Крамър“ (1979), последвана от „„Оскар“ за най-добра женска роля за ролята на оцеляла от Холокоста в „Изборът на Софи“ (1982). Тя продължава да печели награди и признание от критиците за филмовата си работа през 80-те и 90-те години. Търговският успех варира, като „Далеч от Африка“ (1985), „Смъртта ѝ прилича“ (1992) и „Мостовете на Медисън“ (1995) са най-финансово успешни през този период.
Стрийп възвръща славата си през следващите десетилетия с водещи роли в „Адаптация.“, „Часовете“ (и двата от 2002 г.), „Дяволът носи Прада“ (2006), „Съмнения“, „Mamma Mia!“ (и двата от 2008 г.), „Джули и Джулия“, „Не е лесно“ (и двата от 2009 г.), „Вдън горите“ (2014), „Вестник на властта“ (2017) и „Малки жени“ (2019), и печели третия си „Оскар“ за ролята си на Маргарет Тачър в „Желязната лейди“ (2011). Нейните телевизионни роли включват минисериала „Ангели в Америка“ (2003), за който получава втората си награда „Еми в праймтайма“, „Големи малки лъжи“ (2019) на Хоум Бокс Офис и „Убийства в сградата“ (2023) на Хулу.
Стрийп е носителка на много почетни награди, включително Наградата на AFI за цялостна кариера през 2004 г., Гала трибют от Филмовото общество на Линкълн център през 2008 г. и Наградата на Кенеди център през 2011 г. за нейния принос към американската култура чрез сценичните изкуства. Президентът Барак Обама я награждава с Националния медал на изкуствата през 2010 г. и с Президентския медал на свободата през 2014 г. През 2003 г. френското правителство я прави командир на Ордена на изкуствата и литературата. Тя получава наградата „Златен глобус“ на името на Сесил Б. Демил през 2017 г. Получава и звезда на Холивудската алея на славата през 1998 г.
Прочетете повече...