Кой излиза с Iseult?

Essyllt [essiɬt], auch Esyllt, ist eine Sagenfigur aus der keltischen Mythologie von Wales. Sie ist die Gattin des Königs March fab Meirchiawn und die Tante von Drystan fab Tallwch, der sich in sie verliebt. Im höfischen Tristan-Roman entspricht ihr die Figur der Iseut (altfranzösisch) oder Isolt (mittelhochdeutsch), in modernen Übertragungen Isolde.

Der Ursprung des Namens Essyllt wird kontrovers diskutiert. Er könnte auf eine hypothetische Form * Adsiltia mit der Bedeutung „die Angeschaute“ zurückgehen (nach kymrisch syllu – „betrachten“). Die Namen Iseut, Isolt und Isolde sind wahrscheinlich nicht keltischen, sondern germanischen Ursprungs. Verschiedentlich wird die Ansicht vertreten, dass auch die keltische Form auf ein germanisches Vorbild zurückgeht.

Тристан (в „Британските триади“ е наричан Дристан, син на Талух) е един от главните герои на легендата за Тристан и Изолда и един от рицарите на кръглата маса. Името на Тристан се появява отначало по време на Средновековието, през XII век в келтския фолклор. Той е племенник на крал Марк. Родителите му - владетелят на Лооноис Ривален и съпругата му Бланшфльор умират докато е малък и той е отгледан в кралския двор и обучаван добре. Той е завършен музикант, владее няколко езика, играе шах, и борави отлично с шпагата и коня. Според легендата Тристан участва в похода за Свещения Граал.

Но Тристан остава най-известен с трагичната си скрита и потайна любов към Изолда, ирландска принцеса, която трябва да се ожени за крал Марк. Макар че различните легенди предлагат различни детайли и интерпретации, развитието на събитията остава практически същото. Тази любовна история предхожда историята на Ланселот и Гуинивир, а най-вероятно я е и вдъхновила.

На Тристан и Изолда са посветени неголямата поема на Мари от Франция „Орлови нокти“, малката поема „Безумието на Тристан“ от неизвестен автор, големият роман в стихове на Берул запазил се обаче в откъси до наши дни. Томас Малори в своя роман „Смъртта на крал Артур“ го е описал като един от най-доблестните рицари на Кръглата маса.

Между 1857 и 1859 година Рихард Вагнер написва операта Тристан и Изолда.