Кой излиза с Olivia Shakespear?

Olivia Shakespear (née Tucker; 17 March 1863 – 3 October 1938) was a British novelist, playwright, and patron of the arts. She wrote six books that are described as "marriage problem" novels. Her works sold poorly, sometimes only a few hundred copies. Her last novel, Uncle Hilary, is considered her magnum opus. She wrote two plays in collaboration with Florence Farr.

Olivia was the daughter of a retired adjutant general, and had little formal education. She was well-read however, and developed a love of literature. In 1885 she married London barrister Henry Hope Shakespear, and in 1886 gave birth to their only child, Dorothy. In 1894 her literary interests led to a friendship with William Butler Yeats that became physically intimate in 1896. He declared that they "had many days of happiness" to come, but the affair ended in 1897. They nevertheless remained lifelong friends and corresponded frequently. On October 20, 1917, Yeats married Georgie Hyde-Lees, Olivia Shakespear's step-niece and Dorothy's best friend.

Olivia began hosting weekly salons frequented by Ezra Pound and other modernist writers and artists in 1909, and became influential in London literary society. Olivia's daughter Dorothy Shakespear married Pound in 1914, despite the less than enthusiastic blessing of her parents. After their marriage, Pound used funds received from Olivia to support T. S. Eliot and James Joyce. When Dorothy gave birth to a son, Omar Pound, in France in 1926, Olivia assumed guardianship of the boy. He lived with Olivia until her death twelve years later, in 1938.

Уилям Бътлър Йейтс (на английски: William Butler Yeats) е ирландски поет, есеист, критик и драматург, една от най-изтъкнатите фигури в европейската литература през ХХ век.

Той е главна движеща сила на Ирландското литературно възраждане и – редом с лейди Огаста Грегъри, Едуард Мартин и др. – основател и първи директор на Абатския театър (Abbey Theatre), известен впоследствие като Ирландски национален театър. През 1923 г. става първият ирландец, носител на Нобелова награда за литература, за своята „вдъхновена поезия, която във високохудожествена форма дава израз на духа на цяла една нация“, по думите на Нобеловия комитет. Йейтс е един от малцината писатели, които пишат най-значимите си произведения, след като са удостоени с Нобеловата награда. Такива са Кулата (The Tower, 1928) и Витата стълба (The Winding Stair and Other Poems, 1929). Много добър приятел е с американския поет емигрант Езра Паунд. Автор е на предговора към английския превод на стихосбирката „Гитанджали“ (1912) от Рабиндранат Тагор, който през 1923 г. става първият неевропеец, носител на Нобелова награда за литература.

Родом от Дъблин, той учи там и в Лондон. Като млад изучава поезия и от дете има силно влечение към ирландските легенди и окултизма. Тези теми присъстват в първия период на творчеството му, който трае общо-взето до края ХIХ век. Публикува първата си стихосбирка през 1889 г. Плавният лиричен ритъм на стихотворенията в нея е белег за влиянието на Едмънд Спенсър, Пърси Биш Шели и поетите прерафаелити. След 1900 г. поезията на Йейтс придобива по-материална и реалистична форма. Той до голяма степен се отрича от младежкия си трансцендентализъм, но продължава да го занимава въпросът за материалните и духовните маски на личността, както и теориите за цикличността на живота.