Кой излиза с Robert Dudley, 1st Earl of Leicester?

Robert Dudley, 1st Earl of Leicester (24 June 1532 – 4 September 1588) was an English statesman and the favourite of Elizabeth I from her accession until his death. He was a suitor for the queen's hand for many years.

Dudley's youth was overshadowed by the downfall of his family in 1553 after his father, the Duke of Northumberland, had failed to prevent the accession of Mary I. Robert Dudley was condemned to death but was released in 1554 and took part in the Battle of St. Quentin under Mary's husband and co-ruler, Philip, which led to his full rehabilitation, but also to the death of his older brother Henry. On Elizabeth I's accession in November 1558, Dudley was appointed Master of the Horse. In October 1562, he became a privy councillor and, in 1587, was appointed Lord Steward of the Royal Household. In 1564, Dudley became Earl of Leicester and, from 1563, one of the greatest landowners in North Wales and the English West Midlands by royal grants.

The Earl of Leicester was one of Elizabeth's leading statesmen, involved in domestic as well as foreign politics alongside William Cecil and Sir Francis Walsingham. Although he refused to be married to Mary, Queen of Scots, Leicester was for a long time relatively sympathetic to her until, from the mid-1580s, he urged her execution. As patron of the Puritan movement, he supported non-conforming preachers but tried to mediate between them and the bishops of the Church of England. A champion also of the international Protestant cause, he led the English campaign in support of the Dutch Revolt (1585–1587). His acceptance of the post of governor-general of the United Provinces infuriated Queen Elizabeth. The expedition was a military and political failure, and it ruined Leicester financially. Leicester was engaged in many large-scale business ventures and was one of the main backers of Francis Drake and other explorers and privateers. During the Spanish Armada, Leicester was in overall command of the English land forces. In this function, he invited Queen Elizabeth to visit her troops at Tilbury. This was the last of many events he had organised over the years, the most spectacular being the festival at his seat Kenilworth Castle in 1575 on the occasion of a three-week visit by the Queen. Leicester was a principal patron of the arts, literature, and the Elizabethan theatre.

Leicester's private life interfered with his court career and vice versa. When his first wife, Amy Robsart, fell down a flight of stairs and died in 1560, he was free to marry the queen. However, the resulting scandal very much reduced his chances in this respect. Popular rumours that he had arranged for his wife's death continued throughout his life, despite the coroner's jury's verdict of accident. For 18 years he did not remarry for Queen Elizabeth's sake and when he finally did, his new wife, Lettice Knollys, was permanently banished from court. This and the death of his only legitimate son and heir were heavy blows. Shortly after the child's death in 1584, a virulent libel known as Leicester's Commonwealth was circulated in England. It laid the foundation of a literary and historiographical tradition that often depicted Leicester as the Machiavellian "master courtier" and as a deplorable figure around Elizabeth I. More recent research has led to a reassessment of his place in Elizabethan government and society.

Елизабет I (на английски: Elizabeth I; * 7 септември 1533; † 24 март 1603) е кралица на Англия и Ирландия от 17 ноември 1558 г. до смъртта си. Понякога наричана „девствената кралица“ (The Virgin Queen), Глориана (Gloriana) или „добрата кралица Бес“ (Good Queen Bess). Елизабет I е петият и последен монарх от династията на Тюдорите. Дъщеря е на крал Хенри VIII и втората му съпруга Ан Болейн, която е екзекутирана две и половина години след раждането на Елизабет. Бракът на Хенри и Ан Болейн е анулиран и Елизабет е обявена за незаконнородена. Тронът е наследен от Едуард VI, който управлява до смъртта си през 1553 г., след което на престола се възкачва лейди Джейн Грей според завещанието на Едуард VI, въпреки правата на двете принцеси Мери и Елизабет. Девет дни по-късно Тайният съвет на Англия оттегля подкрепата си и на 19 юли 1553 г. обявява за кралица Мери. Джейн е обвинена в предателство и затворена в Тауър. По време на управлението на католичката Мери I, известна още като „Кървавата Мери“, Елизабет пребивава една година в затвора по обвинение в подкрепа на протестантски бунтовници. В крайна сметка става кралица на 25-годишна възраст, след смъртта на Мери.

Управлението си младата кралица започва, като се заобикаля с доверени съветници, както декларира в първата си реч като кралица. Сред тях водеща роля играе Уилям Сесил. Един от първите държавнически актове е възстановяването на църковната независимост и поставянето на кралицата начело на Църквата на Англия, което слага началото на англиканството. Елизабет има многобройни кандидати за брак, но тя никога не се спира на някого. С напредването на възрастта нейната девственост става обект на прослава, която се въздига почти в култ, получил изражение в множество нейни портрети и литературни творби, написани в нейна чест.

В управлението на кралството Елизабет е значително по-умерена от непосредствените си предшественици. Един от нейните девизи е „video et taceo“ („Виждам, но не казвам нищо“). Тя проявява религиозна толерантност и при нея няма систематични преследвания на инакомислещиге. След като папата я отлъчва от римската църква със специална була (Regnans in Excelsis, 1570) и освобождава поданиците ѝ от задължението да проявяват вярност, срещу нея са организирани няколко заговора за покушение, но всички са предотвратени благодарение на доброто разузнаване на тайните служби. В международните отношения Елизабет е много внимателна и лавира между основните сили Франция и Испания. С неохота подкрепя няколко неефективни и зле подготвени военни кампании в Нидерландия, Франция и Ирландия. Към средата на 1580-те войната с Испания вече става неизбежна. Макар и да не е обявена официално, в периода (1585 – 1604) се водят редица битки, от които най-известен е разгромът на Непобедимата армада през 1588 г., донесъл слава на Елизабет като една от най-големите английски победи.

Царуването на Елизабет е известно като Елизабетинска епоха. Периодът е известен с процъфтяването на английския ренесансов театър и литература, с творбите на Уилям Шекспир и Кристофър Марлоу, както и с морските пътешествия и завоевания на Френсис Дрейк. Някои историци описват Елизабет като избухлив и понякога нерешителен характер. Към края на нейното царуване популярността ѝ намалява поради серия от икономически и военни затруднения. Във време на турбуленции и ограничена власт, когато монарсите на съседните страни също срещат множество вътрешни проблеми и заплахи за троновете си, Елизабет успява да оцелее. Нейното право върху трона е също поставено под заплаха от страна на братовчедка ѝ Мария Стюарт, която обаче е екзекутирана по заповед на Елизабет след дълги години в затвора. Царуването на Елизабет продължава 44 години и се оценява като период на стабилност за кралството, спомогнал да се укрепи националната идентичност.

Douglas, Lady Sheffield (née Howard; 1542/1543 – 1608), was an English noblewoman, the lover of Robert Dudley, 1st Earl of Leicester and mother by him of explorer-cartographer Sir Robert Dudley, an illegitimate son.

Seventeen years after Leicester's death she claimed in litigation that she had secretly been his wife, although she had herself remarried while Leicester was still alive.