Кой излиза с Волумния?

Кифери́да, или Волу́мния (лат. Cytheris/Volumnia; умерла после 43 года до н. э.), — древнеримская актриса, танцовщица и куртизанка, современница Цицерона и Марка Антония.

Гай Корнелий Гал (на латински: Gaius Cornelius Gallus; * 70 пр.н.е. във Форум Ливии (Форли); † 26 пр.н.е.) е римски политик, поет и първият префект на Египет от 30 пр.н.е. до 26 пр.н.е.

Произлиза от обикновено семейство и след убийството на Юлий Цезар става praefectus fabrum на политика и военачалник Гай Азиний Полион и помага при защитата на земната собственост на поета Вергилий. Те след това се сприятеляват много и започва успехът на Корнелий Гал в литературата. След смъртта на Полион той отива през 39 пр.н.е. при Октавиан Август, по-късният Август и командва неговите войски в битките против Марк Антоний.

През 30 пр.н.е. Октавиан напуска Египет и поставя Корнелий Гал като управител (praefectus Alexandreae et Aegypti) на новата римска провинция до 26 пр.н.е..

Гней Корнелий Гал е първият префект на Египет и се подчинява само на Август. Богатата на зърно провинция се превръща в житница на Римската империя. Гал има право да прави обиколки из страната и да пътува по един път на годината до Рим. Той поставя надписи на три езика на остров Филе (Philae) и на пирамиди с описание на неговите действия.

През 26/27 пр.н.е. Гал е сменен по неизвестни причини и обвинен. Вероятно понеже поставял името си на пирамидите. Август му отказал приятелството си с формално съобщение (чрез renuntiatio amicitiae от Prinzeps), което означава без юридически мерки, но приключване на приятелството между Август и Гал. Това води до приключване на политическата му кариера. Следват многобройни обвинения от Сената. След завършения процес Гал се самоубива.

Гал е поет и е написал четири книги и елегии. Той е основател на римската елегия.

Намерен е негов папирус и е разчетен и реконструиран заличеният негов надпис на обелиска от Александрия, който днес стои на площада пред Базиликата Св. Петър в Рим.

Marco Junio Bruto ​ (en latín: Marcus Iunius Brutus; 85 a. C.-Filipos, 23 de octubre del 42 a. C.) fue un político y militar romano de la etapa final de la República. Participó en la conspiración que condujo al asesinato de Julio César en los idus de marzo de 44 a. C. Era el sobrino de Catón el Joven. No debe ser confundido con Décimo Junio Bruto Albino, otro miembro de la familia de los Junios Brutos que también participó en el complot.

Marcus Antonius (14 January 83 BC – 1 August 30 BC), commonly known in English as Mark Antony, was a Roman politician and general who played a critical role in the transformation of the Roman Republic from a constitutional republic into the autocratic Roman Empire.

Antony was a relative and supporter of Julius Caesar, and he served as one of his generals during the conquest of Gaul and Caesar's civil war. Antony was appointed administrator of Italy while Caesar eliminated political opponents in Greece, North Africa, and Spain. After Caesar's assassination in 44 BC, Antony joined forces with Lepidus, another of Caesar's generals, and Octavian, Caesar's great-nephew and adopted son, forming a three-man dictatorship known to historians as the Second Triumvirate. The Triumvirs defeated Caesar's killers, the Liberatores, at the Battle of Philippi in 42 BC, and divided the government of the Republic among themselves. Antony was assigned Rome's eastern provinces, including the client kingdom of Egypt, then ruled by Cleopatra VII, and was given the command in Rome's war against Parthia.

Relations among the triumvirs were strained as the various members sought greater political power. Civil war between Antony and Octavian was averted in 40 BC, when Antony married Octavian's sister, Octavia. Despite this marriage, Antony carried on a love affair with Cleopatra, who bore him three children, further straining Antony's relations with Octavian. Lepidus was expelled from the association in 36 BC, and in 33 BC, disagreements between Antony and Octavian caused a split between the remaining Triumvirs. Their ongoing hostility erupted into civil war in 31 BC when Octavian induced the republic to declare war on Cleopatra and proclaim Antony a traitor. Later that year, Antony was defeated by Octavian's forces at the Battle of Actium. Antony and Cleopatra fled to Egypt where, having again been defeated at the Battle of Alexandria, they died by suicide.

With Antony dead, Octavian became the undisputed master of the Roman world. In 27 BC, Octavian was granted the honorific title of Augustus, marking the final stage in the transformation of the Republic into a monarchy, with himself as the first Roman emperor.