Кой излиза с Alice Perrers?

Alice Perrers (vers 1348 – 1400 ou 1401) est célèbre pour avoir été la maîtresse du roi d'Angleterre Édouard III. D'origines inconnues, on ignore si elle est mariée pendant sa jeunesse et si elle descend d'une famille de la noblesse. Alice fait la connaissance d'Édouard III en 1363 alors qu'elle est dame de compagnie de son épouse, Philippa de Hainaut. Leur liaison, initialement tenue secrète du vivant de la reine, produit plusieurs enfants illégitimes et permet à Alice de devenir la femme la plus riche du royaume, en raison des faveurs exubérantes que lui accorde le roi. La jeune femme exerce ainsi une influence immense à la cour au début des années 1370 et s'allie avec plusieurs personnalités recherchant son assistance.

Toutefois, l'ascension irrésistible d'Alice Perrers suscite la colère de nombreux membres de la cour et, lors de la session du Bon Parlement en 1376, elle est accusée d'avoir abusé de la confiance d'Édouard III et d'avoir contribué à son enrichissement personnel. Bannie du royaume, elle est rappelée quelques mois plus tard par le roi et reste à ses côtés jusqu'à sa mort en 1377. Écartée de la cour, elle passe les dernières années de sa vie à essayer de regagner les terres qu'elle a perdues. Ne bénéficiant pas d'une bonne réputation auprès des chroniqueurs de son époque, Alice a été méprisée par ses contemporains et accusée de tirer profit d'un roi affaibli par la vieillesse en faisant usage de sa jeunesse, de sa beauté et de son opportunisme.

Едуард III (на английски: Edward III of England, на френски: Édouard III d'Angleterre; * 13 ноември 1312; † 21 юни 1377) е един от най-успешните английски монарси през Средновековието. Той възстановява кралския авторитет след катастрофалното управление на своя баща – Едуард II и превръща Кралство Англия в една от най-ефективните военни сили в Европа. По време на неговото управление забележително се развиват законодателството и управлението, най-вече английският парламент. Периодът е белязан от опустошителната „черна смърт“ – чумата. Едуард III остава на трона 50 години – никой английски монарх не е управлявал толкова дълго след Хенри III и преди Джордж III.

Едуард е коронясан на 14 години след детронирането на баща му. На 17 години чрез държавен преврат той отстранява своя регент – Роджър Мортимър, и поема властта еднолично. След като побеждава, без да успее напълно да подчини Кралство Шотландия, през 1337 г. той се обявява за законен наследник на френския престол и така започва т. нар. впоследствие Стогодишна война. След няколко временни неуспеха в началото, войната се развива изключително добре за Англия – победите в битката при Креси и битката при Поатие довеждат до особено благоприятния договор от Бретини. По-късните години на управление на Едуард са белязани от международни неуспехи и вътрешни конфликти, най-вече в резултат на неговата инертност и влошено здраве.

Едуард III е бил темпераментен, но и склонен към милосърдие. До голяма степен е бил традиционен крал, най-вече обърнат към военното дело. Бил е високо почитан в своето време и векове след това. Съвременните историци го определят като успешен владетел с много постижения.